Вълчето братство

Значи крал Андърс си въобразяваше, че нейният баща е крал Менделас Дрейкън Ордън, при което се получаваше, че Габорн е неин брат… нейният по-малък брат.

Ерин не смееше да назове името на истинския си баща.

В деня, когато Ерин получи първото си месечно кървене, майка й я отведе в кабинета си и й показа книга, съдържаща имената на нейните предци, разказа й за времето и делата на всеки от тях. Бяха все велики мъже и жени, древни герои, и майка й я закле да опази традицията, да има връзки само с най-добрите мъже.

Ерин знаеше името на баща си, но при тези обстоятелства реши, че ще е по-добре да не го разкрива.

— Това ли е единствената причина да носиш медальона ми? — попита тя. — Искал си да сравниш лицето ми с неговото?

Селинор облиза устни и кимна.

— Баща ми се стреми да изобличи измамата на Габорн, да му лепне етикет на престъпник.

Ерин се замисли. Ако Габорн наистина беше неин брат, какви щяха да са последствията?

Според законите на Флийдс да имаш царствен баща от друго кралство не означаваше нищо. Царствената си титла Ерин беше получила по майчина линия, но дори тя не й гарантираше, че ще стане Върховна кралица. Този пост трябваше да се спечели, да се връчи от мъдрите жени на клановете.

Но ако Ерин беше дъщеря на Ордън, това щеше да има тежки последствия в Мистария. Някой можеше да заяви, че тя, като по-голяма, е законната наследница на трона на Мистария.

Крал Андърс искаше да я използва като пионка.

— Не те разбирам — каза тя. — Какво може да се надява да спечели баща ти от това? Никога не съм искала трона на Мистария!

— Той би могъл да ти го наложи — прошепна Селинор.

— Ха! Би било много труд за нищо. Не бих участвала в тази игра.

— Знаеш законите за наследството: никой не може да бъде коронясан за крал, ако е спечелил трона с убийство — отвърна Селинор.

Тя се замисли. Предния ден, преди да срещне Габорн, Върховният маршал Скалбейрн беше предупредил, че крал Андърс разпространява слухове, че Габорн е избягал от Лонгмът и е оставил баща си да загине. Такова деяние не можеше да се сметне чак за убийство, но беше близко до убийство.

А не беше ли личният телохранител на Габорн този, който бе убил безмозъчния крал Силвареста? Боренсон се закле, че само бил изпълнил последната заповед на стария крал Ордън — да избие онези, които са се отдали за Посветители на Радж Атън.

Но човек лесно можеше да възрази, че Боренсон разправя тази история, за да прикрие истината — че е убил Силвареста, за да може неговият господар да спечели трона на Хиърдън.

Сега Габорн носеше двойна кралска корона — на Хиърдън и на Мистария. Но Андърс щеше да възрази, че и двете корони са спечелени с убийство.

Така излизаше, че Габорн изобщо не е крал. А след като не е законен крал, как можеше да е Земния крал?

Всичко това мина мигновено през ума й и тя си даде сметка защо Андърс беше започнал своята война. Сигурно вече разпращаше в други владения дребни благородници, за да му събират поддръжка. Беше блокирал границите си и беше забранил на своите поданици да идват в Хиърдън, за да видят Земния крал.