Леговище от кости

Шемоаз не го познаваше. Ако беше Ерин Хайд, старият главен облекчител на крал Силвареста, или някой от помощниците му, щеше да си остане в тълпата. Ерин Хайд знаеше, че е бременна, и щеше да откаже да вземе дар от нея.

— Аз съм — подвикна Шемоаз.

И се измъкна от тълпата в момента, в който облекчителят застана отпред.

— Много си нетърпелива! — изръмжа той. — Какво желаеш да дариш?

— Гъвкавост — отвърна Шемоаз. — Предлагам гъвкавостта си.

Той я хвана за лакътя и каза:

— Благодаря. Малко са тези, които се отказват от гъвкавостта си. Бих те последвал, ако имах възможност.

— Ти си вършиш своята работа — отвърна Шемоаз, — а аз своята.

Той я поведе към една палатка край налягали на купчини по земята Посветители, сякаш ранени на бойното поле след някоя страховита битка. Чуваха се стенания, сякаш вятърът свистеше през скални цепнатини, а наоколо щурците подхващаха вечерното си цвъртене. Над полето се носеше миризма на печени сладкиши.

— Кажи ми — попита я облекчителят, — дали случайно познаваш Земния крал?

И открехна завесата на червената шатра.

— Познавам го и го обичам — отвърна Шемоаз.

Отлично знаеше какво иска да чуе от нея.

— Чудесно — изръмжа облекчителят. — Чудесно. Мисли за любовта си към него, докато отдаваш своя дар. Само за нея. Ще се справиш ли?

Тя пристъпи в шатрата. В центъра на тясното пространство мъждукаше като звездичка една-единствена свещ. На една възглавница лежеше свита на кълбо млада жена. Мускулите й се бяха изпънали до скъсване и не можеше да помръдне. Бе свила пръстите си в юмруци и върху лицето й се четеше болка. Клепачите й бяха стиснати плътно. При всяко вдишване и издишване от гърлото й излизаше свистене.

Облекчителят спря и остави Шемоаз да огледа за момент жената.

— Това е Бриел. Преди да отдаде гъвкавостта си на нашия крал, беше танцьорка в една странноприемница в замъка Гроувърман. Тя му служи като вектор. Дарявайки й своята гъвкавост, ти я прехвърляш на твоя крал.

— Разбирам — промълви Шемоаз.

— Ето така ще изглеждаш след няколко минути, ако не се откажеш — предупреди я той. — Осмеляваш ли се да продължиш?

Шемоаз знаеше, че мускулите й ще станат на буци, но не това бе най-лошото. Отдаването на гъвкавост нанасяше поражения на стомаха. През първите няколко седмици щеше да й е трудно. Отсега нататък щеше да се храни само с бульони и постни супички.

— С радост ще го направя — отвърна Шемоаз.

— Чудесно — каза облекчителят. — Добро момиче.

Отиде до една купчина със силари, взе един и огледа на светлината на свещта руната на върха му. Приличаше на тънко желязо за жигосване. Изглежда, откри нещо нередно, защото взе някакъв инструмент и започна да оформя ръба на руната.

— Съжалявам, че те бавя — извини й се той. — Кървавият метал лесно се деформира и при пренасяне много често се поврежда.

— Разбирам — отвърна Шемоаз.

Тя не откъсваше очи от Бриел. Освен че дишаше едва-едва, тя не показваше почти никакви други признаци на живот. Шемоаз забеляза от окото й да се стича сълза.