Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Той пое дълбоко дъх и бавно го изпусна, преди да продължи:
— Не бях страхливец, но трябваше да остана тук и да защитавам ранчото си от янките, бандитите и мошениците, които крадяха земя — земята, която един ден ще бъде твоя, Джоана — твоя и на Стоун. Реших, че ако спра да осигурявам охолния живот на Стела, с който тя беше свикнала, тя ще се умори от борбата с ежедневните проблеми и ще се върне у дома. Определено не си представях да се хване на работа, за да се издържате — беше прекалено глезена за това. Съобщих й, че ще й изпратя билети за връщане в момента, когато ги поиска. Оставих да минат прекалено много години, преди да повдигна въпроса за теб. Извинявам се за това, Джоана, надявам се, че ще ми простиш. Никога не съм искал да бъдете в нужда, но не можех да пратя на Стела пари, защото знаех, че тя няма да ги използва, за да се върне. Как се справяхте там?
Джини беше разочарована да научи някои от тези факти. Бен не бе имал представа как са живели те там и макар да бе имал парите да ги издържа, беше ги използвал като средство за натиск върху Стела. И все пак, без да бъде провокиран, напълно свободно и с извинителна нотка той призна, че е направил грешка. Може би желанието му да принуди Стела да се върне у дома е служело като оправдание за тази постъпка. Но защо не бе намерил един месец време, за да се отдели от скъпоценното си ранчо и да провери дали детето му има какво да яде и дали има покрив над главата си? Както бе казала веднъж на Стив: „извинявай“ си остава само дума, ако не е подкрепена и от чувство.
— Майка изхарчи всички пари, които е била взела от теб, когато е избягала. Когато свършили, тя… тя станала метреса на един английски лорд.
Бен се изправи в стола си.
— Какво е направила? Стела е допуснала дъщеря ми да бъде свидетелка на нейния грешен живот? Господи, Джоана, не знаеш колко съжалявам, че е трябвало да живееш в такава обстановка. Не мога да повярвам, че тя се е съгласила да се превърне в държанка. Беше толкова горда и суетна. Допусках, че се е омъжила по английските закони — без да се развежда с мен.
— Мама вярваше, че този човек я обича и че след време ще се ожени за нея, но това не се оказа истина. Може би точно затова и не се е опитала да се разведе — оставила си е отворена вратичка, в случай че й се наложи да се върне тук. Колкото повече израствах, толкова повече се превръщах в досадница за лорда. Когато станах на тринайсет, той плати издръжката ми в един пансион в Лондон. След това имах малко възможности да се виждам и с двамата. Но в пансиона не беше лошо. Научих се да бъда дама и получих добро образование. Имах чудесна приятелка, която беше пристигнала от Джорджия — тя ми стана като сестра. Двете се върнахме в Америка заедно с един и същи кораб. Когато мама почина пред февруари, перът ми спря издръжката. И когато по-късно преглеждах вещите й, открих сред тях достатъчно пари, за да си платя пътуването до Далас. В сандъка й намерих и едно писмо от вас, татко, с което я молите да ме изпрати у дома или сама да ме доведе.
Джини видя, че мъжът пред нея изведнъж пребледня, като че ли изплашен от мисълта за това какво още имаше в това писмо. Тя се съмняваше, че той помни съдържанието на всяко писмо, което бе написал, затова му каза какво бе прочела и той се отпусна. Би искала в това писмо да бе прочела за тайната, която той се опасяваше, че бе научила, защото неговата реакция й показа, че има някаква ужасна загадка, която трябва да бъде разрешена.
— Исках да се срещна с вас, затова пристигнах тук. Предполагам, че от време на време мога да бъда също така импулсивна и безразсъдна като мама.
— Постъпила си правилно, Джоана. Взела си най-мъдрото решение. Доволен съм.
— Беше малко страшничко, когато акостирахме в Савана и видяхме какво е направила войната в Америка през време на дългото ми отсъствие. Мистър Ейвъри изглеждаше толкова добър и надежден. И това беше единственият начин, по който можех да се добера до Тексас. Страшно бе и пътуването с дилижанса от Форт Смит. Не смеех да ви телеграфирам от който и да е град, защото се опасявах, че ще ми заповядате да не идвам.