Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Възможно бе Бен да е развил някакво романтично влечение към Нан с течение на годините, още повече след като двамата живееха толкова близко един до друг. Джини подозираше, че Нан изпитва по-дълбоки чувства към Бен, отколкото бе допустимо за една готвачка, домакиня и едва ли не „сестра“. Понякога тя улавяше Нан да гледа захласнато Бен с поглед, в който й се струваше, че има обич и желание. И понеже Бен беше свободен мъж вече, беше ли изключено те да задълбочат чувствата Си. „Колко романтично би било това“, помисли Джини с усмивка.
Любов и романс… Къде я бяха довели те? „Бяха й донесли болка и самота“, повтаряше си тя. „Къде си сега, Стив? Липсвам ли ти така, както ти ми липсваш, ако ти липсвам изобщо? Върна ли се във Форт Смит, за да ме потърсиш? Трябва ли да ти пиша, или телеграфирам, за да ти кажа, че съм тук? Не, още не… едва когато изпълня задачата си. Толкова те обичам и желая. Моля те, обичай ме и ти.“
В петък научиха, че керванът от Джорджия е пристигнал в града. Бен я убеди да позволи на момчетата да донесат багажа й, за да попречат на приятелите на бандитите да разберат къде се намира и да се опитат да й отмъстят за това, че беше помогнала за залавянето им. Тя изпрати писма до Луси, Мери, Руби и Ели. Обясни им „истината“ и ги помоли да й дадат адресите си, за да може да им пише и в бъдеще. Чувстваше се отвратително, че не може да се види с тях за последен път, но съветът на Бен й се стори разумен.
Когато Джъстин „Бък“ Пигърс се върна с личните й вещи, Джини поблагодари на надзирателя. Бързо изтича в стаята си, за да прочете бележките от четирите си приятелки, с които имаше толкова общи изживявания.
Стив така и не се беше върнал при кервана, а пътуването от Виксбърг до тук бе преминало без емоции.
Джини разопакова нещата си и Нан й помогна да ги подреди по шкафовете. Тя остави скъпоценната си кукла на леглото и сърцето й преливаше от щастие, че не се бе загубила. Обясни на Нан, че това е скъп спомен от приятелка в пансиона и жената й повярва.
Когато Джини се преобличаше за вечеря, тя се сети за парите в чекмеджето. Бен й ги беше дал, за да не се чувства неговата „Джоана“ безпомощна пак, както се бе чувствала след смъртта на майка си. Джини знаеше, че сумата е достатъчна, за да си купи билет за дилижанс до Колорадо Сити, защото беше попитала служителя за цената, преди да напусне станцията в Далас. Беше дала на Бен шест дни щастие и облекчение от измъчващото го чувство за вина. Не можеше да го накаже за миналите му деяния, защото не вярваше, че го заслужава, а още повече защото той сам се бе измъчил за допуснатите грешки през изминалите години. Бен щеше да остане с Нан и своя „син“, които Трябваше да го утешат, след като научеше ужасната истина за смъртта на дъщеря си. Имаше ли някакви причини да остава в ранчото макар и още ден? Беше сложила край на своята среднощна тайна с Джоана по най-добрия начин, на който бе способна. Разполагаше с писмото на приятелката си, от което истината ставаше ясна. Защо да стои още?
Следващата сутрин й даде отговора: дойде й мензиса. Трябваха й още три дни, три дни, които бе по-добре да прекара тук, отколкото свита като пиле в някакъв дилижанс, където не можеше дори да се измие. Вторник беше денят, когато да реши да каже на Бен истината и да замине, ако, разбира се, признаването на измамата не я принудеше да потегли незабавно.
Слава Богу, поне не беше бременна — нещо, за което не бе помислила в пламъка на страстните преживявания със Стив. Колко трагично щеше да бъде първото му дете да сподели съдбата на баща си и да израсне като огорчено от живота незаконородено дете. Любовта наистина можеше да накара хората да постъпват глупаво и безразсъдно. Струваше ли си любовта на каквато и да е цена? Не можеше да отговори на този въпрос след всичко което бе направила заради любовта на Джоана, на баща си и на Стив Кар.
Не бе попитала Бен защо го бе напуснала Стела — щеше да му даде възможност да отнесе ужасната си тайна в гроба. Реши, че ще си признае и ще напусне ранчото следващата седмица.
Човекът, който не излизаше от мислите и мечтите на Джини, се бе върнал във Форт Смит и бе научил неприятните новини на своя двайсет и осми рожден ден. Стив не можеше да повярва, че тя бе напуснала живота му. Писмото й бе пропито с горчивина. Беше ядосан, че тя не бе получила неговото обяснение, но капитан Купър така и не се бе върнал до нейното заминаване. Никой не я беше видял да тръгва нанякъде. Не беше в списъка на пасажерите на никой от минаващите кораби, нито сред пътниците на дилижансите. Конят й го нямаше. Беше попитал Джейк дали има войник на име Майерс, който е бил изпратен в Тексас, защото единствената жена, пътувала същия ден, се казваше така. Беше научил с разочарование, че има, че се казва Кора и че е около двайсетгодишна жена с кестеняви коси.