Среднощни тайни

— Щастлива съм да го чуя, сър, понеже по другите места е ужасно. Не можете и да си представите какви ужасни гледки видях и на колко горчивина станах свидетел по пътя насам — тя му разказа за някои неща и видя, че той свива вежди поразен.

— Благодарен съм, че не ми се наложи да воювам и че подобни гледки са ми били спестени. Бог е бил милостив с мен. Той те върна при мен, разбира се, с помощта на мистър Кар. Ако можем да се свържем с него, аз ще му върна парите, които ти е дал — може би значителна сума за един труженик като него. Кажи ми сега какво се случи с майка ти? — попита той неочаквано.

Джини се изненада от рязката смяна на темата. Погледна тихата жена до себе си и попита дали може да говори свободно пред Нан.

— Всичко е наред, момичето ми. Нан е с мен още от преди да се срещна и оженя за майка ти. Тя ми е… като сестра, а за теб трябва да е като леля. Нямаме никакви тайни между нас, ние живеем и работим толкова близко един до друг, че такива просто не би могло да има.

Впечатлението й до момента беше, че Бен обича своята дъщеря. Той просто не можеше да откъсне светналия си поглед от нея. Усмихваше се, засмиваше се на всеки няколко минути, сякаш освобождавайки бликащата в сърцето му радост, за да не се пръсне. Това радваше Джини, озадачаваше я, объркваше я. Може би, мислеше си тя, миналите му грешки са били резултат от недостатъци, от които се бе освободил с годините. Някой — Бен или Стела, или и двамата — беше излъгал за миналото. Но кой бе това и в какво беше лъжата?

— Ако предпочиташ, Джоана, аз мога да изляза.

Джини разбра, че продължителното й мълчание беше изтълкувано неправилно. Тя се усмихна и каза:

— Не, Нан, не е необходимо. Татко ми каза, че си част от семейството, така че трябва да останеш и да чуеш всичко. Историята е толкова тъжна, че не съм сигурна дали той би искал да я чуе насаме. Сигурна съм, че новината за нейната смърт е дошла като шок за него, така както и неочакваното ми пристигане. — Джини събра остатъците от куража си и продължи: — Ще ви помоля да не си мислите нищо лошо за мен, но аз смятам да кажа истината, колкото и грозно да ви прозвучи тя. Понякога мама беше една объркана, егоистична и импулсивна жена. Но вие знаете това от опит, татко, а и ти, Нан — би трябвало да си го спомняш. Обичах я, но тя правеше много грешки. Постъпила е неправилно, като е заминала и ме е държала без възможност за какъвто и да е било контакт с вас, било е грешка да живее така.

— Не се притеснявай да говориш истината, Джоана — окуражи я Бен. — Ние знаем, че това, което казваш, е вярно. Тя се омъжи за мен, защото бях богат и преуспявах. Аз се ожених за нея, защото беше красива, нежна, притежаваше чар и имах всички основания да очаквам, че от нея ще стане идеална съпруга и майка. Но това, което съм видял на повърхността, не е било нейната същност. Не мога да стоваря цялата вина върху нея — ние и двамата сбъркахме. Не бяхме подходящи един за друг и това ни донесе много страдания. Тя искаше да бъде свободна, а аз не можех да я задържа, без да разваля всичко между нас. Продължавах да смятам, че тя ще се осъзнае и ще се върне. А трябваше да дойда и да ви докарам у дома. Първоначално не исках да бъдеш травмирана между двама каращи се родители и искрено вярвах, че едно бебе повече се нуждае от майка, отколкото от баща. А въпреки многото й недостатъци, тя беше добра майка и много те обичаше. На мен просто не ми стигаше времето. Работех много, за да мога да издържам това ранчо и да го направя проспериращо. Страната все повече се разкъсваше от проблемите на робството и през петдесетте години непрекъснато възникваха безредици. Тогава дойде откъсването и започна войната. Установих, че ми е трудно да взема страна, за мен и двата лагера бъркаха.