Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Бен спря на едно възвишение и направи жест с ръка към местността пред тях:
— Ето, това е домът, Джоана. Всичко това ще принадлежи на двама ви със Стоун един ден.
— Тук ли е… брат ми? Бих желала да се срещна с него.
— Не в момента, но скоро ще се върне. Отсъства по работа. Стоун живее тук от дете. Направи много, за да изглежда ранчото такова, каквото го виждаш пред себе си. Момчето имаше нужда от баща и от семейство. Беше толкова добър, че го осинових, когато бе на десет години. Той ми е като истински син, Джоана, но това няма да те лиши от баща. Надявам се ще се съгласиш, че е справедливо да разделите ранчото с него?
Джини се запита дали наистина Бен бе изсипал цялата си обич и внимание върху своя „син“, както Стела разказваше.
— Разбира се, че съм съгласна, татко. Изгарям от желание да се видя с него.
— Убеден съм, че и той ще бъде очарован да се срещне с теб. Той те обожаваше. Колко бих искал двамата да бяхте израсли заедно. Толкова бе тъжен, когато Стела… Но нека забравим това засега — той цъкна с език, дръпна юздите и те продължиха пътя си.
Когато стигнаха пред къщата, Бен скочи от каретата и извика:
— Нан! Нан! Ела да видиш кой съм ти довел! Тя се върна! Моята любима Джоана се върна при мен!
Джини се загледа в красивата четирийсетгодишна жена, която забързано излезе на верандата. Копринената й черна коса беше пристегната в кок на тила й. С тъмните си очи, крехкото си телосложение и косата си тя й заприлича на испанка.
— Джоана…
Джини чу името да се откъсва от устните на Нан в удивен шепот. След това видя спретнатата жена да тича към нея ентусиазирано. Те си размениха усмивки и бързо се огледаха. Изведнъж Нан я прегърна по начин, който показваше искрена радост и обич.
— Толкова е хубаво, че пак си у дома, мъничката ми. Баща ти така страдаше и толкова се молеше за твоето завръщане. Този ден е наистина благословен.
— Стела е починала преди няколко месеца, така че Джоана е решила да се върне тук.
Джини забеляза известно напрежение в лицето на Нан при тази неочаквана новина. Жената хвърли поглед към Бен, за да прецени как той възприема нещата. Двамата се усмихнаха един на друг по начин, който показа на Джини, че са близки приятели.
— Съжалявам за майка ти. Ела, влез. Разкажи ни всичко.
И жената влезе в къщата, носейки пътната й чанта. Когато Джини малко изненадано погледна Бен, той се усмихна и й обясни, че Нан е част от семейството още преди тя да се е родила.
— Тя е една от нас. Без нея не бих могъл да се справя. Сигурен съм, че ще я обикнеш.
Когато влязоха вътре, Бен продължи:
— Нан, покажи на Джини стаята й. Нека се поосвежи там, преди да седнем да обядваме.
Джини последва стройната жена до една стая, която направо я изуми.
Нан се усмихна и обясни:
— Тази стая се поддържа така в очакване на твоето завръщане още от деня, когато заминахте. Почиства се всяка седмица и се мебелира на всеки пет години, щом мебелите остареят и стените избелеят. Искаше да е в идеално състояние, когато се върнеш, за което винаги се е молил и е вярвал, че ще стане. Всичко, което виждаш вътре, е подбрано лично от него. Понякога съм го намирала да седи на леглото, да мисли за теб, а понякога дори и да плаче за загубата. Толкова много те обича, мъничката ми. Всяка Коледа и на всеки твой рожден ден ти купуваше подарък — ще ги намериш всичките в чекмеджетата. Но така и не ти ги изпрати, защото Стела отказваше да… Извинявай, това не е нещо, за което би трябвало да говоря. Може би все още си опечалена.
— Вече започнах да свиквам, но благодаря ти за загрижеността. Стаята наистина е чудесна — Джини погледна деликатната жена и прошепна: — Не познавам нито теб, нито татко, нито тази къща. Чувствам се малко странно тук.
Нан сложи ръка върху раменете на момичето и я потупа.
— Ти беше само на две годинки и, разбира се, че не би могла да помниш нито нас, нито къщата. Не се безпокой, скоро всичко ще ти изглежда познато. Толкова съм щастлива, че си тук, Джоана. Ти наистина много липсваше на баща си.
— Какъв е той, Нан? И така ли трябва да те наричам?
— Ти ми казваше Нана, но мисля, че сега, след като си пораснала, Нан е по-добре. Станала си много красива жена, Джоана. Той ще бъде много горд с теб.
Джини се запита дали Нан не отговори на въпроса й съзнателно.
— Защо го е напуснала майка и защо ме е взела със себе си? — попита тя и видя някаква лека гримаса да пробягва по лицето на жената.