Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Защо бе заминала, безпокоеше се Стив? Как бе съумяла да го направи толкова добре обмислено? Дори и той с неговите умения не можеше да проследи дирите й сега, след толкова време. Тази загуба, прибавена към загубата на най-добрия му приятел, го караше да се чувства самотен, много по-самотен, отколкото се бе чувствал, преди да срещне Ана. Беше му казала, че той човърка раните си, оставя ги отворени и незараснали и отказва на всеки, включително и на нея самата, да се погрижи за тях. Осъзнаваше, че това бе истината. Нейни бяха и думите, че когато дойде подходящият момент, ако обстоятелствата позволяват, той ще бъде готов, ще има желание, даже ще изгаря от нетърпение да се освободи от болката, която пазеше дълбоко в себе си. Сега знаеше, че въпросните обстоятелства се казват „Ана“ и му е дошло времето да започне на чисто. Разбираше, че проблемите, с които се бе сблъсквал, го бяха направили силен, както тя му бе казала, дори по-силен, отколкото бе предполагал, преди тя да нахлуе в живота му. Горчивината, която го разяждаше отвътре, бавно го унищожаваше и вероятно бе унищожила единствената му надежда за светло бъдеще, ако Ана не поискаше да се свърже с него. Стив не можеше да я обвинява за заминаването й, защото в светлината на това, което се бе случило, поведението му изглеждаше наистина незаинтересовано и подло. Което не беше истина. Той бе разбрал, че обича и желае Ана. Но сега може би я бе загубил завинаги, защото тя не знаеше за чувствата му, които се бе страхувал да й разкрие. Безпокоеше го споменаването на някаква тайна, за която тя намекваше в писмото си. Което означаваше, че точно в тази минута тя би могла да се намира в опасност, а той бе безсилен да я спаси. О, духове, как мразеше това чувство!
Чудеше се каква ли бе задачата, която бе решила да изпълни, какви лъжи му беше наговорила и какво бе готова да си признае. Защо не се видя с нея в нощта преди да тръгне? Защо й беше оставил парите, които тя бе използвала, за да избяга, или поне защо не ги бе дал на Джейк? Защо не бе сложил своята бележка при парите. Беше доверил на администратора пари, но не и личното послание, което се страхуваше, че някой прекалено любопитен може да прочете.
Но беше късно да се укорява сега. Когато пътуваха с кервана, тя му протегна ръка, която той отблъсна.
„Ти решавай своите проблеми, аз ще решавам своите“, това бе отговорът. Би могъл да научи тайните й отдавна, ако не бе проявил такъв инат и такова чувство за самозащита. В писмото си тя признаваше, че го е лъгала, значи, когато се срещнеха, тя щеше да бъде готова да прояви същото разбиране и същата готовност за прошка, за които беше готов и той. Тя го обичаше и го искаше — не казваше ли точно това писмото? Следващите един-два месеца щяха да бъдат ужасни за него, защото щеше да ги прекара в очакване и в надежда тя да не размисли. Беше предупредил Джейк Купър, че ще поддържа връзка с него чрез телеграми. Как щеше да издържи до момента, когато ще може да й каже истината?
Молеше се да не го е излъгала за връзките си с Клана. Тимъти Греъм не знаеше нищо за нея, когато го арестуваха в Сейнт Луис… или поне така каза. Значи тя наистина се бе опитвала да избяга от бандата, когато я бе спасил. В такъв случай тя не можеше да се върне обратно на юг, за да се постави на разположение на ККК, да му помогне да преодолее загубата си и да се опита да успее там, където баща й се бе провалил. От онова, което му бе казала, тя имаше основателни мотиви да търси отмъщение. Където и да бе отишла, той се надяваше, че е в безопасност и че ще му се обади по-скоро, отколкото споменаваше. А докато чакаше, можеше да се погрижи за един друг мъчително болезнен проблем и да свърши една последна работа: да намери и накаже убиеца на най-добрия си приятел.
Джини започваше да се изнервя, че цели дванайсет дни след нейното пристигане тя продължаваше да не намира куража да разкрие своята истинска самоличност и да признае измамата пред Бен и Нан. Обвиняваше се, че е страхливка, че се притеснява да причини на Бен болка, че гледа с неохота на мисълта да напусне този щастлив кът и да замине сред опасностите на Колорадо с нищожната надежда, че баща й е още жив. Защо не се обади на Стив чрез капитан Купър, за да му каже къде се намира и да го помоли да я придружи до Колорадо? Но той може би изобщо не се е връщал във Форт Смит. Ами ако и той е намерил смъртта си, което съвсем не бе изключено при този изпълнен с опасности живот, който водеше? Можеше ли тя да захвърли всичко, което имаше тук в ранчото, за да преследва някакви несигурни мечти? Трябваше да го направи, защото нямаше правото да живее живота на Джоана. Беше доставила радост на Чарлз, превъплъщавайки се в образа на неговата дъщеря. Беше ощастливила и Бен, представяйки се за Джоана. Сега беше ред да зарадва и своя баща. И двете роли, които бе приела да изиграе, й бяха донесли неприятности и тревоги. Крайно време бе да стане самата себе си.