Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Джини бързо излезе навън и започна да наблюдава хората, които си тръгваха. Някои от тях спряха и я поздравиха, но тя само им благодари, без да окуражава явните опити за разговор. Вслушваше се в имената и скоро разбра, че мъжът, който я интересуваше, е наричан от някои „Бен“, а от други „мистър Чапман“. Сърцето й биеше панически. Не знаеше дали устата й ще се отвори и дали краката й ще се помръднат. Щеше ли гузната й съвест да се изпише на лицето й, в погледа й? Трябваше да си припомни колко важна е задачата и успешното й изпълнение за Джоана и нея самата. Когато той се отправи към каретата, за да си тръгне, Джини се приближи до него и го запита:
— Вие ли сте Бенет Чапман, сър?
Мъжът свали крак от стъпалото, на което бе готов да се качи и се обърна с лице към нея. Въпросителният му поглед се заби в нейния.
— Да. С какво бих могъл да ви помогна?
„Бъди пряма, семпла и бърза, Джини.“
— Аз съм Джоана. Току-що пристигнах от Англия. Мама е мъртва. Исках да се срещна с баща си.
Мъжът беше толкова изумен, че не можеше да проговори. Той я гледаше така, сякаш се страхуваше да повярва на очите и ушите си. След малко кафявите му очи се стоплиха и навлажниха.
— Ти си Джоана? Моята скъпоценна загубена Джоана?
Тя се насили да отговори:
— Да, сър, това съм аз! — Тя видя, че той я оглежда от главата до краката. — Моля ви да ме извините за външния ми вид, но загубих вещите си по време на пътуването. Тази семпла рокля беше единственото, което можех да си позволя. — Той продължаваше да я гледа и мълчанието му започваше да я изнервя. — Съмнявате ли се, че съм дъщеря ви?
— Разбира се, че си моята Джоана. Колко много приличаш на майка си.
Тя не долови очакваната омраза в мекия му поглед, нито неодобрение в задавения от емоциите глас. И все пак опита:
— Лошо ли е това?
Успокои се, когато Бен й се усмихна и завъртя отрицателно глава. Не знаеше как точно да реагира, когато той я прегърна и щастливо се засмя. Почувства се неловко, когато я отдръпна на една ръка разстояние и с любов я огледа отново.
— Детето ми, най-сетне си у дома. Страхувах се, че никога повече няма да те видя, просто не знам какво да кажа. Това е такъв шок. И такава прекрасна изненада.
Изглеждаше искрено щастлив и развълнуван.
— Надявам се, че е така, татко. Аз просто не знаех къде другаде да отида. Свърших парите. Моето семейство е тук! Добре дошла ли съм?
Бен се засмя и отново я прегърна.
— Да, да, момичето ми. Исках да се върнеш от мига, когато майката ти те открадна преди толкова време.
— Открадна ли ме?
Бен се огледа и предложи:
— Нека говорим у дома. Толкова много неща имаме да си казваме.
— Отседнах в хотел „Клемс“. По-добър не можех да си позволя.
— Но ти идваш с мен у дома, нали? Моля те!
Това беше последният й шанс да се откаже от играта.
— Аз…
— Разбира се, че идваш. Ти си единствената ми дъщеря. Сега ще приберем нещата ти и потегляме — той отново я изгледа от главата до краката. — Станала си една прекрасна млада жена, Джоана. Толкова съм горд с теб и толкова щастлив, че се върна. Почакай, докато се видиш с Нан и Стоун. Те няма да повярват на чудесната новина.
Тя се престори, че имената нищо не й говорят.
— Оженили сте се повторно?
— Не, не — отвърна той бързо. — Нан е моята икономка, а Стоун е осиновеният ми син, осиновен още от времето, преди да те отнемат от мен. Разбира се, че не можеш да помниш Нан и брат си — ти беше само на две години, когато Стела ме лиши от единствената ми дъщеря… Какво ти е разказвала за мен? — смени той рязко темата.
Джини прецени, че изглежда загрижен и малко изплашен.
— Много малко, татко. Не обичаше да говори за вас и за миналото, не го правеше дори с мен.
— Спомена, че се е поминала.
— Да, през февруари, след простуда. Използвах малкото пари, които ми останаха от нея, за да пристигна в Америка. А дотук се добрах с керван от фургони и дилижанс. Беше ужасно, но ще ти разкажа за злощастните си приключения по-късно.
— Вече няма да се притесняваш за пари и няма да се страхуваш, Джоана. Обещавам ти, че отсега нататък всичко ще бъде наред.
— Благодаря ви, татко.
— Хайде да се прибираме, толкова време те нямаше вкъщи.
Джини се усмихна и отвърна:
— Да, татко, бяхме разделени наистина дълго.
Джини се загледа в каменната арка, под която минаха. На нея беше изгравирана голямата буква „С“. Бяха пътували през земите на Чапман в продължение на повече от час. Гледката беше чудесна: огради, добитък, коне и каубои, пръснати из загражденията. От тревистия хълм се разкриваха много постройки: обори, спомагателни помещения, корали и една голяма къща.