Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
„А защо моят недостоен баща не е направил нищо, за да подкрепи и защити своята дъщеря?, я беше запитала Джоана. Той отказа да го стори преди години. Той стана причина двете с майка да изпаднем в трудна ситуация. Той съгреши и значи трябва да заплати за това. Мама е мъртва заради него. Аз живях в страх и самота заради него. Обещай ми, че ще научиш истината за баща ми и за миналото. Обещай ми, че ще го накараш да страда, както той направи да страдаме. Но ако той не е виновен, както мама твърди, дари му малко щастие, преди да му кажеш, че вече ме няма. Позволи му да се радва на мен чрез теб… ние двете толкова си приличаме“.
„О, Джоана, съзнаваш ли какво поиска от мен? Ами ако сбъркам? Ами ако той ме убие, след като научи истината? Ами ако осиновеният му син откаже да ме приеме, за да не дели ранчото с мен? Тази среднощна тайна може да се окаже много по-опасна, отколкото и двете сме си представяли.“
Следващите четири дни изминаха много по-бързо и по-лесно, отколкото Джини си беше представяла. Животът в ранчото беше интересен. Започна да харесва Бен, Нан, надзирателят Бък Питърс и всички работници. Беше очевидно, че всички се възхищават на Бенет Чапман и го уважават. Тя изпитваше наслаждение да язди из ранчото, да се учи на нови неща, да опознава бащата на Джоана. И колкото по-дълго продължаваше измамата, толкова повече започваше да му вярва и да му се възхищава, толкова повече се затвърждаваше убеждението й, че той се е променил с годините, толкова по-сигурна ставаше, че Джоана би го обикнала и приела, и най-важното, би му простила. И толкова по-трудно ставаше да разкрие истината и толкова по-дълбоко затъваше в капана, който сама си бе поставила.
Джини беше убедена, че Бен щеше да бъде сломен, ако разбере, че е бил излъган и че дъщеря му е мъртва. Не знаеше колко още ще издържи трудната си роля. Тази игра на баща и дъщеря я караше все по-силно да иска да се види със собствения си баща. Безпокоеше се за него. Дългият интервал между последното му писмо и нейното заминаване я караше да се съмнява дали е още жив и да се страхува все повече от неговите врагове. Ами ако не може да докаже, че е убит и не може да разкрие извършителя? Ами ако някой друг е поискал правата над сребърната мина? Ами ако отиде в Колорадо и не намери никого и просто остане там, без шанс да се измъкне? Щеше ли да бъде толкова ужасно да изживее живота си като Джоана Чапман? Да, защото тя не беше Джоана.
Едва след завръщането на Стоун тя можеше да анализира двамата мъже заедно, едва тогава щеше да разбере дали той представлява за Бен повече отколкото Джоана, както Стела твърдеше. Веднъж бе успяла да се промъкне в стаята му с надеждата да научи нещо повече за него. В чекмеджетата и гардероба бе открила много дрехи — ежедневни и за празник. Стори й се странно, че повечето от тях изглеждат нови или практически неупотребявани. Реши, че Стоун е заминал с тези, с които се облича по-често. Беше разгледала някои от нещата му и бе установила, че той е над шест фута и е строен. Нямаше никакви снимки, от които да разбере как изглежда. Но имаше портрет на Стела и Джоана над камината в гостната, портрет, нарисуван преди да заминат. В стаята на Стоун намери много книги, следователно той обича да чете. Не намери писма, нито сувенири, от които да разбере нещо повече за този човек.
Направи й впечатление, че Бен и Нан не говорят за него. Когато им зададе няколко въпроса, отговорът бе, че те искат тя да се срещне с него и сама да прецени. Реши, че това е малко странно, при положение, че й беше брат и „любимец“ на Бен по думите на Стела.
Джини спря да пита и само наблюдаваше. Тя беше научила, че стаята на Бен е в единия край на долния етаж, а на Нан — в другия. Никой никога не спомена друго женско име. Джини се питаше възможно ли е той да има приятелка наблизо, при положение, че почти не напуска дома. Изключение правеха случаите, когато се мяташе на коня, за да излезе заедно с работниците. Ако Стела беше казала истината за неговите кръшкания, може би той вече бе загубил вкус към тях с възрастта.