Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Уилсън спря пред будката и попита накъде е „Уолмарт“. Виждаше се паркинг, но зад двойната ограда се издигаше земен насип, който скриваше гледката към сградите отвъд. Докато пазачът му обясняваше как да стигне до магазина, Уилсън засече координатите с джипиес устройството на часовника си.
Калпепърският разпределител се намираше на малко повече от километър разстояние. Първоначално разположен в бункер, наречен „Маунт Пони“, сега той приличаше на кампуса на малък колеж. И тук охраната беше първокласна. Уилсън спря за малко на пътя, който обикаляше комплекса, нагласи предпазния си колан и отново засече координатите.
Вечерта хапна в „Рубин Тюзди“. Когато се върна в хотела, седна на малката маса в кухненския бокс и включи лаптопа си към хотелския интернет. Вкара координатите на мястото, където беше оставил пикапа, на ОСМФТ, и на Калпепърския разпределител. Софтуерната програма осъществи интерфейс с топографска карта на Калпепър и околностите му. След четири минути Уилсън разполагаше с параметрите на фокусиране.
Част от удоволствието беше в това, че Уилсън всъщност нямаше ясна представа какво точно ще се случи. Тоест не беше сигурен за пълния мащаб на последиците от експеримента. Щеше да има каскада от следствия, чийто резултат можеше да се наблюдава, но не и да се предвиди докрай.
Самият Калпепър щеше да бъде парализиран, разбира се. Автомобилите и селскостопанската техника щяха да излязат от строя, микровълновите печки и телевизорите — също. Нямаше да има осветление, вода, канализационната система също щеше да откаже. Банкомати, газостанции, банкови трезори, охранителни системи — всичко щеше да сдаде багажа. Завинаги.
Чудеше се колко време ще мине, преди хората да си дадат сметка за размера на бедствието. Свикнали бяха да им спират тока и компютрите да се развалят. Но това щеше да е различно — повредата щеше да е структурна, мащабна и неотстранима.
Хрумна му, че ефектът от импулса щеше да е противоположен на този от неутронна бомба. Неутронната бомба убиваше живите неща и оставяше инфраструктурата непокътната. Неговият импулс щеше да унищожи инфраструктурата, без да навреди пряко на живите същества.
Специфичният ефект щеше да е ироничен поне в едно отношение — малък град, през който по една случайност преминават повече от два трилиона долара дневно във вид на транзакции, щеше да се окаже без достъп до пари в брой. Не че би имало за какво да ги похарчат. Касовите апарати, четците на кредитни карти — всичко това нямаше да работи.
Вратите нямаше да се отварят освен с ключ; онези, които работеха с жетони, просто трябваше да се свалят от пантите. Чудеше се какво ще стане с общинския арест. Ако вратите на килиите се контролираха от компютър, щяха ли да останат заключени след срива на системата? Или ще се отключат и арестантите ще излязат на свобода?
Бензиновите помпи също щяха да излязат от строя, макар че поне за известно време от бензин нямаше да има нужда. Превозните средства просто щяха да останат на място, когато компютърно контролираните им системи спрат да подават гориво към двигателя. Спирачките и воланите също щяха да откажат, все едно шофьорите са изключили запалването. Опитните шофьори с добри рефлекси не би трябвало да имат проблем с безопасното спиране, но мнозина щяха да загубят контрол над автомобилите си.
Камионите? Те едва ли щяха да се справят добре въпреки опитността на водачите си и хидравличните спирачни системи. Огромните машини щяха да попаднат в месомелачката на съюзили се срещу тях нютонови сили. По-голямата им маса — и оттам по-високата скорост — в комплект с отказа на спирачните и кормилните системи най-вероятно щяха да ги извадят от контрол. Щяха да се превърнат в торпеда със свободни траектории.
Следват пожарите от взривените горивни резервоари и разляното масло. Всичко зависи от това какви камиони с какви товари ще попаднат в обсега на ЕМИ — електромагнитния импулс.
Щеше да има известен брой човешки жертви — и не само от автомобилните катастрофи. Самолетите и хеликоптерите, извадили лошия късмет да попаднат в обсега на импулса, щяха да паднат от небето. Сърдечните пейсмейкъри щяха да спрат. Болниците — обратно в деветнайсети век. Генераторите им — резервни мощности, които се включваха автоматично при прекъсване на захранването — бяха свързани към електрическата система на сградите и следователно щяха да бъдат унищожени от импулса. Интубираните пациенти в операция щяха да умрат. Мониторите на жизнените показатели, както и електронно контролираните дихателни апарати и интравенозни системи щяха да откажат. Заключените шкафове за медикаменти на специален режим нямаше да реагират на електронните кодове и лекарствата щяха да останат недостъпни. Асансьорите щяха да заседнат между етажите.