Кнехт го слушаше с неизменно приветливо внимание.

— Мили приятелю — каза той замислено, — колко много твоите думи ми напомнят за нашите ученически години, за тогавашната ти критика и твоя нападателен дух. Само че днес аз вече не ще играя същата роля; сега моята задача не е да защищавам ордена и провинцията срещу нападките ти и ми е истински приятно, че тази тежка задача, с която веднъж вече се бях пренапрягал, днес не ме засяга с нищо. Трудно е да се отбие тъкмо такава блестяща атака, каквато ти току-що подхвана. Говориш например за хора, които там отвън, в страната, живеят «истинския живот и познават истинския труд». Всичко звучи така неоспоримо, красиво и чистосърдечно, почти като аксиома, и ако някой би поискал да го обори, то би трябвало просто да бъде неучтив и да напомни на оратора, че дори неговият собствен «истински труд» отчасти се състои в това да сътрудничи на една комисия за благото и запазването на Касталия. Но да оставим за миг шегата. От твоите думи схващам И от тона им долавям, че сърцето ти все още е пълно с омраза и едновременно с отчаяна любов към нас, пълно със завист или копнеж. За тебе ние сме страхливци, търтеи или играещи деца в някаква детска градина, но на времето ти виждаше в нас и вечно весели богове. Във всеки случай вярвам, че от думите ти мога да изведа като заключение: за твоята натъженост, за твоето нещастие, или както и да го наречем, явно не е виновна Касталия, то идва от другаде. Ако бяхме виновни ние, касталийците, то положително упреците и възраженията ти срещу нас и днес не биха били същите, както в нашите юношески дискусии. При по-късни разговори ти ще ми откриеш повече и не се съмнявам, че ще намерим път, за да бъдеш по-щастлив и по-весел или най-малкото за да стане по-свободно и по-приятно отношението ти към Касталия. Доколкото сега мога да видя, към нас и Касталия, а с това и към твоята младост и ученически години ти имаш едно неистинско, принудено, сантиментално отношение, раздвоил си своята собствена душа на касталийска и светска и безкрайно си се измъчвал за неща, за които не носиш никаква отговорност. Възможно е обаче да намираш за лесни някои други неща, отговорността за които пада върху теб самия. Допускам, че от дълго време вече не правиш упражнения по медитация. Не е ли така?