И когато се яви ти, Йозеф, щом те видях, у мен се надигна радост и нова надежда. Вървеше през двора, гърбом те познах по походката и веднага те извиках по име. «Най-после един човек — помислих си аз, — най-после приятел, а може би и противник, но някой, с когото може да се говори, наистина пракасталиец, но при него касталийското не е замръзнало като маска и броня, един човек, същество, което разбира!» И трябва да си забелязал колко весел бях и колко много очаквах от тебе, всъщност ти ме посрещна с най-голяма любезност. Още ме познаваше, още значех нещо за тебе, доставяше ти радост отново да ме видиш. Това не продължи само при краткотрайното ни радостно приветствие в двора, ти ме покани и ми посвети, пожертва за мене една вечер. Но, мили Кнехт, що за вечер беше това? Как и двамата се мъчехме да изглеждаме наистина бодри, наистина вежливи и да се отнасяме един към друг почти другарски и колко трудно ни беше да влачим скования разговор от тема на тема! Ако другите бяха равнодушни към мене, то твоето отношение беше по-лошо, това пренапрегнато и безполезно старание в името на някогашното приятелство раняваше много по-болезнено. Тази вечер разби окончателно моите илюзии, за мен тя неумолимо ясно откри, че не съм ти другар и съмишленик, не съм от Касталия, не съм човек със същия ранг, а един досаден, натрапващ се дебелак, необразован чужденец, но тъй като всичко протичаше в толкова коректна и красива форма, а разочарованието и нетърпението оставаха така безукорно маскирани, всъщност ми се струваше, че то е още по-лошо. Да беше ме обругал, да бе ме упрекнал, да бе ме обвинил: «Какво е станало с теб, приятелю? Как си могъл така да пропаднеш?», щях да бъда щастлив и ледът щеше да се пропука. Но не се случи нищо такова. Видях: нищо не беше излязло от моята принадлежност към Касталия, нищо — от моята любов към вас, от следването ми, от играта на стъклени перли, нищо — и от нашето приятелство. Репетиторът Кнехт бе търпял досадното ми посещение във Валдцел, цяла една вечер се бе мъчил и скучал с мене, а след това ме бе отпратил с крайно изтънчена вежливост.