Кнехт, сякаш изведнъж уморен, затвори за секунда очи, после отново непоколебимо задържа поглед върху приятеля си. Мълчаливо го гледаше в лицето, за пръв път изпитателно и сериозно, постепенно обаче все по-кротко, по-приветливо и по-весело.“