Това, което се отнася до нашата касталийска веселост, трябва да е само късна и лека разновидност на тази голяма митология, но то изобщо е естествено. Ученият свят невинаги и не навсякъде е весел, макар че би могъл да бъде. При нас култът към истината е тясно свързан с култа към красотата и възпитанието на душата чрез медитация, затова веселостта никога не може да изчезне напълно. Нашата игра на стъклени перли обаче обединява три принципа: наука, преклонение пред красотата и медитация, и затова истинският играч на стъклени перли трябва да бъде проникнат от веселост, както един зрял плод от сладкия си сок, той трябва преди всичко да има в себе си веселостта на музиката, която не е нищо друго освен смелост, освен един весел и придружен от усмивка ход и танц през ужасите и пламъците на света, празнично пренасяне на жертва. Този вид веселост се стремях да постигна, откакто още ученик и студент едва-едва, като в предусет почнах да я разбирам и никога няма да се откажа от нея, да я изоставя, не и в нещастие и мъка.

А сега да идем да спим, утре ти заминаваш рано. Върни се скоро, разкажи ми повече за себе си, ще ти разкажа и аз и ти ще узнаеш, че и във Валдцел, и в живота на един магистър има проблематичност, разочарование, дори отчаяние и демонизъм. Сега обаче преди съня трябва да послушаш музика. Преди да си легнеш — един поглед към звездното небе и ухо, в което ехти музика — това е по-хубаво от всички твои приспивателни средства.

Кнехт седна и внимателно засвири съвсем леко един пасаж от онази соната на Пърсел, любимото произведение на отец Якобус. Тоновете се ронеха в тишината като капки златна светлина, така тихо, че между тях се чуваше песента на стария неспирен водоскок в двора. Кротко и строго, пестеливо и омайно звуците се срещаха и пресичаха, прелестна музика, смела, весела, сякаш крачеше по своите вътрешни кръгове, през небитието на времето и тленността и за малко, докато не заглъхнеше, превръщаше залата и нощния час в далечни и вселенски простори, а когато Йозеф Кнехт се сбогува със своя гост, лицето му беше променено, просветнало и едновременно в очите му имаше сълзи.“