Среднощни приливи

Гръмотевичен тътен и тежко трополене на дъжда по покрива. Бурята следваше течението на реката — бе поела на север и влачеше сиви, надвиснали ниско над Ледерас облаци. Бе ненавременна и нежелана и от нея единствената стая на обиталището на Техол бе станала тясна и влажна. Вътре имаше две столчета повече отпреди, домъкнати от Бъг от някое градско сметище. На едното от тях, в отсрещния ъгъл, седеше Ублала Пунг и плачеше.

Плачеше от една камбана насам, грамадното му туловище се тресеше и столчето скърцаше тревожно.

Техол крачеше нервно.

Плясък на боси крака отвън, после завеската на входа се дръпна настрани и Бъг, целият прогизнал, влезе и се закашля.

— Какво гори в огнището?

Техол сви рамене.

— Каквото беше струпано до него естествено.

— Но това беше шапката ви за дъжд! Лично я изплетох, ей с тези две ръце.

— Шапка за дъжд? В тези тръстики са увивали вмирисана риба…

— Да де, да, вонята е от това. — Бъг кимна и избърса водата от очите си. — Все едно, вмирисаното е относително понятие, господарю.

— Нима?

— Фаредите го смятат за деликатес.

— Ти просто си искал да мириша на риба.

— По-добре вие, отколкото цялата къща — отвърна Бъг и кимна към Ублала. — Какво му е?

— Представа нямам. Е, каква е новината?

— Намерих я.

— Страхотно.

— Но трябва да идем да я вземем.

— Да излизаме навън?

— Да.

— В тоя дъжд?

— Да.

— Е, това изобщо не ми харесва — отвърна Техол и закрачи отново. — Твърде рисковано е.

— Рисковано ли?

— Ами да, рисковано. Особено сега, като си нямам шапка за дъжд.

— И по чия вина, интересно?

— Тя вече пушеше, много близо до огъня я беше оставил. Само я подбутнах с крак и си пламна.

— Бях я сложил да се суши.

Техол спря, изгледа за миг Бъг, после продължи да крачи напред-назад.

— Буря е. Бурите отминават. Трябва ми повод да се помотая.

— Да, господарю.

Техол се обърна към Ублала Пунг.

— Прескъпи ни телохранителю, какво има?

Зяпнаха го две зачервени очи.

— Не ви интересува. Изобщо. Никой не го интересува.

— О, разбира се, че ме интересува. Бъг, интересува ме, нали? Това ми е в характера, нали?

— Абсолютно, господарю. Обикновено.

— Заради жените е, нали, Ублала? Познах.

Грамадният мъж кимна нещастно.

— Да не се бият заради тебе?

Ублала поклати глава.

— Да не си хлътнал по някоя от тях?

— Точно затуй. Нямам възможност.

Техол се извърна към Бъг, после отново изгледа Ублала.

— Не си имал възможност? Странно твърдение. Би ли се изяснил?