Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Не е честно, ей това е. Не е честно. Няма да разберете. Тоя проблем го нямате. Искам да кажа, какво съм аз? Само играчка ли? Само защото имам голям…
— Задръж — прекъсна го Техол. — Да видим дали те разбирам добре, Ублала. Чувстваш, че те просто те използват. Интересува ги само твоя, ъъъ… твоите атрибути. Единственото, което искат от теб, е секс. Никакво обвързване, нито преданост дори. Доволни са, че се редуват с теб, без да отчитат твоите чувства, чувствителния ти характер. Сигурно дори не искат да се гушкат след това или да си побъбрите малко, нали?
Ублала кимна.
— И всичко това те прави нещастен?
Ублала кимна отново, подсмръкна, нацупи се, широката му уста се разкриви, един мускул заигра по дясната му буза.
Техол го зяпна, след което вдигна отчаяно ръце.
— Ублала! Не разбираш ли? Та ти си попаднал в мъжкия рай! Имаш онова, за което всички ние можем само да мечтаем!
— Но аз искам нещо повече!
— Не! Не искаш! Повярвай ми! Бъг, не си ли съгласен? Кажи му!
Бъг се намръщи.
— Точно така е, както казва Техол, Ублала. Вярно, истината е трагична и вярно, в нрава на господаря е да разкрива трагични истини, които на мнозина може да се сторят необичайни, нездравословни дори, но…
— Благодаря за потвърждението, Бъг — прекъсна го навъсено Техол. — Я иди да почистиш! — Обърна се отново към Ублала. — Ти си в апогея си бе, приятел… я чакай! Каза ли, че тоя проблем го нямам? Какво означава това?
Ублала примига.
— Какво? Ъъъ, и ти ли си в този апогей, или както там го нарече… и двамата ли сте?
— Той не е бил от месеци — изсумтя Бъг.
— Е, стига! — Техол се втурна към огнището и дръпна онова, което беше останало от сплетените тръстики. Загаси пламъчетата, вдигна опърлената шапка и си я нахлупи на главата. — Добре, Бъг, да ходим да я прибираме. А този безмозъчен великан тука да си скърби колкото си ще, все ми е едно. Колко обиди може да понесе чувствителен човек като мене, а?
От тръстиките на главата му запушиха струйки дим.
— Това пак ще вземе да пламне, господарю.
— Е, това му е хубавото на дъжда, нали? Хайде.
Водата в тясната уличка бе до глезените — при задръстената канавка в другия край се събираше малко езерце. Двамата зашляпаха през плиткия му въртоп.
— Трябваше да проявите повечко съчувствие към Ублала, господарю — подхвърли през рамо Бъг, който вървеше на крачка напред. — Много е нещастен горкият.
— Съчувствието е за слабо надарените, Бъг. Върху Ублала се лигавят три жени, да не си забравил?
— Много отвратително описание.
— Много си остарял, драги ми слуга. Поначало в лигавенето няма нищо лошо. — Помълча и се поправи: — Добре де, може и да има. Но защо трябва да говорим за секс? Тази тема ме прави носталгичен.
— Блудния да не дава.
— Та къде е тя?
— В един бардак.
— О, това вече наистина е жалко.
— По-скоро новопридобита пристрастеност, господарю. Колкото повече я подхранва, по̀ огладнява.
Минаха по улица „Турол“ и продължиха към Квартала на проститутките. Дъждът понамаля, бурята стихваше.
— Е, това едва ли е желаното състояние за един от най-ценните ни сътрудници — отбеляза Техол. — Особено след като пристрастието й не включва нейния чаровен елегантен шеф. Нещо ми говори, че май аз трябваше да рева в оня ъгъл, а не Ублала.
— Може би Шурк просто не иска да смесва работата с удоволствието.
— Бъг, нали каза, че е в публичен дом.
— О, да. Извинявай.
— Сега вече наистина съм нещастен. Сутринта не бях нещастен. Ако тази тенденция продължи, до довечера ще плувам през канала с торби с монети на шията.
— Стигнахме.
Стояха пред тясна триетажна сграда, малко по-навътре от двете съседни и външно с няколко века по-стара от всичко останало на улицата. Фасадата беше с две колони от прашносин мрамор, с барелефи на женски демони около тях — кривяха се и се гърчеха в масова оргия, а над колоните клечаха два каменни водоливника с чудовищни женски лица и с огромни, подканящо щръкнали гърди.
Техол се обърна към Бъг.
— Но това е храмът. Тя е в храма?
— Това изненадва ли те?
— Та аз не мога да си позволя дори да мина през прага му. Дори кралица Джанал посещава това място само няколко пъти в годината. Таксата за годишно членство е десет хиляди дока… както съм чувал де. Не помня кой ми каза.
— Матрона Делисп сигурно е много доволна от най-новата си придобивка.
— Обзалагам се. Е, как сега да измъкнем Шурк Елале? Особено след като е ясно, че тя иска да е точно тук, а Матроната разполага поне с трийсет платени биячи, които сигурно ще ни спрат? Дали просто да не го сметна за изгубена кауза и да си ходим?