Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Значи има лекарство? — попита журналистът.
— Да. Кетоконазол или в по-тежките случаи, когато гъбичките са атакували централната нервна система, амфотерицин B, инжектиран директно в гръбначния мозък. Амфотерицинът е обикновен антибиотик и преди да тръгнем на експедицията, се чудих дали да не взема малко със себе си.
— Сигурен ли си, че това е причината за смъртта на Питър?
— Доколкото е възможно при тези условия. Трябва ми по-силен микроскоп, за да съм абсолютно сигурен, защото диаметърът на спорите в тъканта е само петдесетина микрона. Нищо друго обаче не обяснява симцтомите: цианозата, мукопурулентната слюнка… бързата смърт. И елементарният тест, който преди малко проведох с тъкан от белия дроб на Холройд, потвърждава наличието на кокцидиоидни антитела. — Той въздъхна. — Едва през последния ден започнах да сглобявам отделните части от мозайката. Късно снощи прекарах известно време в руините и открих други образци трупен прах в керамични съдове, както и различни странни видове инструменти. От това и от натрошените кости в прохода става съвсем ясно, че обитателите на Кивира всъщност са произвеждали трупен прах. В резултат целият град е заразен с него. Целият долен почвен слой е пълен със спори, чиято гъстота се увеличава в дъното на пещерата. Това означава, че най-голяма е концентрацията в прохода и особено в пещерата на Кивата на слънцето, която откри Блек.
Антропологът замълча за миг.
— Изложих ви теорията си, че в края на краищата градът не е принадлежал точно на анасазите. Имал е ацтекски произход. Тези хора са донесли човешките жертвоприношения и магьосничеството сред анасазите. Според мен те са убийците, завоевателите, които са причинили гибелта на цивилизацията на анасазите и изоставянето на платото на Колорадо. Именно те са тайнствените врагове на анасазите, за които толкова отдавна се чудят археолозите. Тези врагове не са убивали и упражнявали властта си чрез открита война и тъкмо затова не откриваме свидетелства за насилие. Те са налагали властта си по-недоловим начин — чрез магьосничество и употреба на трупен прах, които не оставят почти никакви следи.
Арагон сниши глас.
— Когато анализирах онази циста, реших, че е свързана с канибализъм. Следите по костите ме насочиха към това заключение. Всъщност въпреки възраженията на Блек това беше очевидният извод: в момента съществуването на канибализъм при анасазите е гореща, макар и силно оспорвана теория. Но вече не смятам, че в дъното на всичко това лежи канибализъм. Сега съм убеден, че следите по костите говорят за нещо още по-ужасно.
Той отправи към Нора измъчен поглед.
— Смятам, че жреците в града са заразявали пленници или роби с болестта, чакали са да умрат и са смилали телата им, за да произвеждат трупен прах. Отпадъците от тази отвратителна операция са в дъното на пещерата. С помощта на праха тези завоеватели са били в състояние да поддържат властта си чрез ритуали и страх. Но накрая гъбичките са се обърнали срещу тях. Слабото земетресение, което е напукало кулите и е предизвикало свлачището, трябва да е вдигнало тектоничен гъбен облак в долината, също като в Сан Хоакин. Само че в този тесен каньон прашният облак не е отлетял. Той е изпълнил нишата и е покрил Кивира. Всички онези скелети, нахвърляни върху натрошените кости в дъното на пещерата, са на умрелите ацтекски жреци.
Арагон замълча и се извърна. Лицето му, помисли си Нора, никога не е изглеждало толкова изпито, толкова мрачно.
— Сега е моментът аз да ти кажа нещо — бавно отвърна тя. — Възможно е съвременни магьосници да се опитват да ни прогонят от долината. — И накратко му разказа за нападението в ранчото и разговора с Беюдзин. — Проследили са ни дотук — завърши Нора. — И след като са открили града, сега се опитват да ни изпъдят, за да могат сами да го ограбят.
Арагон се замисли за миг, после поклати глава.
— Не. Не, не смятам, че са тук, за да ограбят града.
— Какви ги говориш? — обади се Смитбак. — Защо иначе ще се опитват да ни прогонят?
— О, не споря, че се опитват да ни прогонят. Обаче не за да ограбят града. — Той отново погледна Нора. — Ти през цялото време си предполагала, че тези кожоносци търсят града. Ами ако всъщност са се опитвали да го защитят?
— Не раз… — започна Смитбак.
— Един момент — прекъсна го Нора. Мислите й бясно препускаха.
— Как иначе може толкова бързо да са ни проследили? — попита Арагон. — И ако наистина са убили Холройд с трупен прах, откъде другаде може да са го взели, освен оттук?