Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Преди да започна, трябва да ти кажа някои неща за обекта.
— За обекта ли? — изненада се Смитбак. — Какво общо има това с неговата смърт?
— Много. Според мен изоставянето на Кивира — всъщност може би дори причината за самото й съществуване — е тясно свързано със смъртта на Холройд. — Той избърса лице с ръкава на ризата си. — Несъмнено си забелязала пукнатините на кулите и срутените помещения на третия етаж.
Нора кимна с глава.
— Забелязала си също голямото свлачище в отсрещния край на каньона. Докато търсехте убийците на конете, аз поговорих с Блек за това. Той ми каза, че градът е претърпял слабо земетресение горе-долу по времето, когато е бил изоставен. „Датите са статистически еднакви“ — това бяха точните му думи. Според него свлачището също датирало оттогава, несъмнено предизвикано от земетръса.
— Значи смяташ, че всички онези хора са загинали при земетресение, така ли? — попита Нора.
— Не, не. То е било съвсем слабо. Обаче свлачището и срутването на някои сгради са били достатъчни, за да вдигнат голям облак прах в долината.
— Много интересно — каза Смитбак. — Но какво общо има някакъв облак прах отпреди седем века със смъртта на Холройд?
Арагон мрачно се усмихна.
— Оказва се, че има много общо. Защото прахът в Кивира съдържа Coccidiodies immitis. Това са микроскопични спори на гъбички, които живеят в пръстта. Обикновено се срещат в изключително сухи, често далечни пустинни области и хората рядко влизат в контакт с тях. За щастие. Те са причинители на смъртоносна болест, наречена кокцидиоидомикоза. Може да сте чували другото й име — долинна треска.
Нора се намръщи.
— Долинна треска ли?
— Един момент — обади се Смитбак. — Това не беше ли болестта, от която са умрели няколко души в Калифорния?
Арагон кимна.
— Долинна треска, или треска от Сан Хоакин, по името на калифорнийския град. Преди много години край Сан Хоакин имало земетресение в пустинята. То предизвикало малко свлачище, което вдигнало облак прах над града. Разболели се стотици и двайсет души умрели от кокцидиоидомикоза. Учените наричат този тип смъртоносен облак прах „тектоничен гъбен облак“. — Антропологът се намръщи. — Само че тези гъбички тук в Кивира са от далеч по-опасен щам. В концентрирана форма убиват за часове или дни, не за седмици. Виждате ли, за да се разболееш, трябва да вдишаш спорите — или от пръстта, или… по друг начин. Не е задължително да си в контакт с болен.
Той пак избърса лице.
— Отначало симптомите на Холройд ме озадачаваха. Не приличаха на който и да е познат инфекциозен агент. Смъртта определено настъпи прекалено бързо, за да се дължи на обичайните причинители. И после си спомних онзи ръждив прах от царския гроб.
Арагон погледна Нора.
— Разказах ти за откритията ми за костите. Спомняш ли си обаче онези две паници, пълни с червеникав прах? Ти реши, че може да е някакъв вид червена охра. Така и не ти казах, че прахът се оказа от изсушени и смлени човешки кости и плът.
— Защо не ни каза? — възкликна Нора.
— Да речем, че ти беше заета с други неща. И исках, преди да ти подхвърля поредната загадка, самият аз да я проумея. Докато се чудех каква е причината за смъртта на Холройд, си спомних за червеникавия прах. И тогава разбрах точно какво представлява. Това е вещество, известно на някои индиански племена в Югозапада като „трупен прах“.
Нора се озърна към Смитбак и видя собствения си ужас, отразен в очите му.
— Използвали са го магьосници, за да убиват жертвите си — продължи Арагон. — Трупният прах и до днес е разпространен в някои индиански общности.
— Знам — промълви тя.
Спомняше си изпитото лице на Беюдзин, огряно от звездната светлина, докато им разказваше за бягащите с вълчи кожи.
— Когато проучих праха под микроскоп, установих, че гъмжи от Coccidiodies immitis. Тоест трупен прах, който е смъртоносен.
— Според теб Холройд е бил убит с него, така ли?
— Да, като се има предвид огромната доза, която трябва да е вдъхнал, за да умре толкова бързо. Макар че болестта му определено се е влошила от постоянното излагане на прах. В дните преди смъртта си той копаеше в най-вътрешната част на руините. Истината е, че всички сме били изложени на праха.
— И аз доста копах — с треперещ глас отбеляза Смитбак. — Колко ни остава, докато се разболеем?
— Не знам. Много зависи от имунната система и степента на излагане. Мисля, че гъбичките са много по-концентрирани в дъното на пещерата. Но все пак колкото може по-бързо трябва да се махнем оттук и да се подложим на лечение.