Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Какво имаш предвид? — попита Малоун.
— Едно от обвиненията срещу тамплиерите през 1307 година било в идолопоклонничество. Братята уж почитали някаква брадата глава, но нищо не било доказано. Дори сега католиците традиционно се молят на идоли, като например торинската плащаница.
Малоун си спомни какво пишеше за смъртта на Христос в едно от евангелията: След като го свалиха от кръста, те го увиха в плащаница. Този символ беше толкова свещен, че след време един папа издал декрет литургията да се отслужва над ленена покривка. Плащаницата от Торино, която Марк спомена, беше плат, изтъкан с шарка на рибена кост. Върху плащаницата бе очертан силуетът на мъж, висок около 180 сантиметра, с остър нос и дълга до раменете коса, разделена на прав път, с гъста брада, с белези от разпятие по китките, краката и главата и следи от бичуване по гърба.
— Образът на плащаницата — каза Марк — не е на Христос, а на Жак дьо Моле. Той бил арестуван през октомври 1307-а и през януари 1308-а бил разпнат на една врата в Парижкия храм по подобие на Христос. Подигравали му се, че не вярва в Исус като в Спасител. Великият инквизитор на Франция, Гийом Имбер, дирижирал мъчението. След това Дьо Моле бил завит в ленена плащаница, която орденът пазел в Парижкия храм и използвал в церемониите по посвещаването. Днес знаем, че образът се е запечатил заради млечната киселина и кръвта от израненото тяло на Дьо Моле, примесени с тамяна в плата. Съществува дори съвременен еквивалент. През 1981 година в Англия болен от рак пациент оставил подобни следи от крайниците си върху чаршафите.
Малоун си припомни края на 80-те, когато църквата най-накрая наруши традицията и разреши провеждането на микроскопски изследвания и въглероден анализ за определяне възрастта на торинската плащаница. Резултатите доказаха, че по плата не са нанасяни щрихи и отсъстват следи от четка. Оцветяването било в самия лен. Анализите показаха, че платът не е от I век, а от края на XIII или средата на XIV век. Мнозина оспориха тези заключения с твърдението, че изследваното късче от плата било подменено или било част от по-късна кръпка върху оригиналния плат.
— Образът на плащаницата отговаря на физическия образ на Дьо Моле. В Хрониките има негово описание. По времето, когато бил измъчван, косата и брадата му били пораснали. Платът, в който е било увито тялото му, е изнесен от Парижкия храм от един от роднините на Жофроа дьо Шарне. Дьо Шарне бил изгорен на кладата през 1314 година заедно с Дьо Моле. Семейството му запазило плата като реликва и след време забелязали, че върху него се е появил образ. Плащаницата се появила за първи път върху един медальон от 1338-а и била показана през 1357 година. Хората незабавно свързали образа върху нея с този на Христос, а семейството на Дьо Шарне не направило нищо, за да опровергае това. И така до края на шестнайсети век, когато църквата се сдобила с плащаницата, обявявайки я за ахиропиита — тоест нещо, което не е направено от човешка ръка, провъзгласявайки я по този начин за свещена реликва. Дьо Рокфор иска да си върне плащаницата, защото тя принадлежи на ордена, а не на Църквата.
— Но това е глупаво — поклати глава Торвалдсен.
— Той не мисли така.
Малоун забеляза гневното изражение на Стефани.
— Урокът по Библия беше много увлекателен, Хенрик — каза тя. — Аз обаче все още очаквам да чуя истината за това, което се случва тук.
— Ти си такава радост за мен — усмихна се датчанинът.
— Отдай го на жизнерадостната ми личност. — Тя извади телефона си. — Нека си изясним нещо. Ако в следващите няколко минути не получа отговор, ще се обадя в Атланта. Писна ми от Раймон дьо Рокфор, така че нашата игричка на търсене на съкровище ще стане публично достояние и ще сложа край на всичките тези глупости.
47
Малоун трепна при думите на Стефани. Отдавна се питаше кога ли ще се изчерпи търпението й.
— Не можеш да го направиш — каза Марк на майка си. — Последното нещо, което ни трябва, е намесата на правителството.
— И защо не? — попита Стефани. — Трябва да се направи обиск на абатството. Каквото и да вършат там, то няма нищо общо с религията.
— Точно обратното — каза Джефри с разтреперан глас. — Там цари дълбока набожност. Братята са се посветили на Бога. Животът им е богослужение.