![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
На лицето на англичанката се появи заговорническа усмивката.
- Нека просто се съгласим, че ще е най-добре за всички, включително и за мен, да запазим това в тайна.
- Глас не знае?
- Може би трябва да споделим с него - предложи Еди.
- Може би аз трябва да ти напомня, че спасих живота на Нина в Рим. Можех да оставя човека на Харалд да я убие... можех дори сама да свърша работата. Но реших да не го правя.
- Не искам да звуча неблагодарна - започна Уайлд, - но защо?
- Нещата са много по-сложни, отколкото предполагате. Стигнахме. Помнете какво ви казах току-що. - Коридорът ги беше отвел до двойка лакирани врати. София посегна да ги отвори.
- Леко - предупреди я Чейс и я ръгна в гърба с автомата.
- За бога, Еди - оплака се жената. - Харалд се съгласи да говори с вас и независимо дали го вярваш, или не, смята да стори точно това. Той е мъж на думата си.
- Ще ми простиш, но не мога да му се доверя - намеси се Нина. - Както и на теб.
София почука.
- Харалд? Заложничката води гостите.
- Влизайте - провикна се Глас от другата страна на вратите. Англичанката ги отвори.
Еди използва София като щит и бързо огледа наоколо за потенциални заплахи. Помещението се оказа зала за наблюдение, големи кръгли прозорци откриваха гледка към океанските дълбини. Но не те привлякоха вниманието на посетителите, а онова, което се намираше вътре в стаята.
Интересното беше малката, но изключително ценна колекция от антики, които Нина забеляза на мига. На една стойка върху червено кадифе бяха наредени монети. Сред тях беше златният Двуглав орел на Сен Годен от 1933 - монетата бе една от най-редките и скъпи в света, струваше с няколко милиона повече от изписаните на нея двайсет долара. В друга витрина имаше марки, на централна позиция беше изложена шведската „Трискилингова жълта“, която също можеше да прибере няколко милиона. Много съкровища бяха изложени в стаята: бутилки с отлежало вино, оригиналните пиеси на Шекспир, лист от „Симфония Концертанте“ на Моцарт с бележки от самия композитор върху него и редица други.
Нина забеляза още нещо: всички тези антики бяха малки и лесни за пренасяне. Собственикът им се укриваше; навярно бе взел със себе си само една незначителна част от цялата си колекция от ценности.
Този мъж стоеше в центъра на стаята. Харалд Глас, техният враг. Той ги очакваше.
26
Глас беше в началото на петдесетте си години, с леко рошава прошарена коса, издадена челюст и набола четина. Тялото му беше високо и слабо като на атлет - за съжаление, датчанинът никога вече нямаше да има възможност да бяга. Намираше се в инвалидна количка. Нина беше изненадана, тя си нямаше представа, че мъжът е сакат.
- Не съм въоръжен, господин Чейс - каза домакинът, когато Еди насочи автомата в него. - Благодарение на убийците на Групата... - очите му се наведоха към неподвижните му крака - ...не представлявам особена заплаха.
Англичанинът се приближи до него, но не свали оръжието.
- Нека аз преценя това. Ръцете горе. Нина, ако нашият Даврос631 тук опита нещо, застреляй го.
Жената взе на мушка богаташа. Еди претърси първо него, а после и количката му. Задоволен от резултата, той махна пръста си от спусъка на автомата и се върна при съпругата си.
- Благодаря ви - рече Глас. - Но нека минем на „ти“. Вече можете да зададете въпросите си.
- Или просто можем да те убием - напомни му Чейс.
Домакинът не изглеждаше особено изплашен от заканата.
- В такъв случай никога няма да научите какво се случва в действителност... както и за заплахата, надвиснала над света. - Погледът му се премести на Нина. - Заплаха, от която ти си част, дори да не го осъзнаваш.
- Сега ти се е паднало да ме светнеш - отвърна му Уайлд. Внимателно наблюдаваше София, която застана до Глас. - Опита се да ме убиеш. Защо?
- Сигурен съм, че Травис Уордън ти е разказал интересна история за мен. За това, че съм против плановете на Групата да спаси света, защото така ще изгубя печалбите си? А като те убия, ще попреча на бившата си организация да намери атлантския метеорит, от който се нуждае, за да може да канализира земната енергия.
- Нещо такова.
Глас кимна.
- Какво би казала, ако ти разкрия, че контролът над тази енергия е само малка част от истинските намерения на Групата?
- Няма да бъда особено изненадана - отвърна му Нина с нерадостна усмивка. - Нямам му доверие на Уордън, както нямам и на теб.