Бляскаво момиче

— Повече не мога да продължавам така. Снимките на филма за Калибър приключиха и аз си вземем шест месеца отпуск, за да започна отново да пиша. Ако сега не преодолея творческия блокаж, никога няма да успея. Искам ти да ме представляваш.

Фльор едва не хлъцна от изненада. Сигурно не бе чула правилно! Той искаше тя да му бъде агент? Изпълни се с въодушевление. Тяхното минало можеше да превърне това в най-трудното предизвикателство, пред което се бе изправяла, но тя бе достатъчно силна, за да се справи. С усилие овладя вълнението си.

— Ще се радвам да те представлявам. Зная, че мога да облекча живота ти. Както вече навярно си чул, аз предлагам пълен мениджмънт за елитна група клиенти. Мога да водя всичките ти дела, целия ти бизнес, юридическите въпроси, преговорите за филмите, рекламата…

— Имам добър екип, който отлично се справя с всичко това – прекъсна я Джейк нетърпеливо.

Фльор застина.

— Тогава какво точно ми предлагаш?

— Искам да се грижиш за всичко, което пиша.

Тя го зяпна слисано.

— Няма що, голяма работа.

— Ако искаш името ми да е в списъка с клиентите ти, това е единственият начин.

— Но ти не си написал нищо след „Затъмнението“! – Едва се сдържаше да не се разкрещи. – Името ти в списъка с моите автори няма да ми спечели нищо, освен присмех. – Грабна чинията си и я понесе към умивалника.

— Ти си виновна за творческия ми блокаж, хлапе. Сега ще се наложи да ме отблокираш.

Чинията се счупи, когато я тръшна в умивалника.

— Защо постоянно го повтаряш?

— Проблемът започна, след като ти се появи в живота ми.

— Това не е отговор.

Столът му изскърца.

— Това е единственият отговор, който ще получиш.

Тя дори не се опита да прикрие гнева си.

— И как се предполага, че ще те „отблокирам“? Легнала по гръб?

— Ако това е начинът, нямам нищо против.

Преди да успее да метне нещо по него, той отиде до кафеника.

— Нуждая се от помощ, за да започна отново да пиша. Не зная какво се обърка, но се случи, докато снимахме „Затъмнението“.

Фльор хвърли счупената чиния в кошчето за боклук.

— Ти нямаш нужда да пишеш. Сигурна съм, че имаш достатъчно пари.

— Писането е моята истинска работа, цветенце. Актьорската игра е забавна и ме направи богат, но писането е моят живот, то ме кара да дишам. – Извърна се, сякаш дори това малко признание по някакъв начин го бе компрометирало. – Няма да ти се пречкам. Нуждая се единствено от уединение. И не е нужно да ти го казвам, но ако отново започна да пиша, твоята агенция ще спечели тлъст хонорар.

— Това е едно доста голямо „ако“. И защо трябва да пишеш в моята къща?

— Просто трябва – бе лаконичният отговор на въпроса й.

Все същият стар Джейк. Подмамваше я, разкривайки малка част от себе си, после бързаше да се затвори, преди да е успяла да надникне по-дълбоко. Но въпреки всевъзможните злъчни мисли, препускащи в главата й, Фльор знаеше, че я бе хванал натясно. Беше длъжна да се възползва от шанса, независимо от рисковете, които съвсем ясно съзнаваше. Сега съжаляваше за историите, които бе подшушнала на вестникарите за тях двамата… Представяше си хорските ехидни насмешки, ако се разчуе, че тя се бе ангажирала да представя писател, който вече не пишеше. Всички щяха да кажат, че Джейк й позволява да използва името му, защото спят заедно. Щяха да изтъкнат, че той не й се доверява достатъчно, за да й повери филмовата си кариера, а само писателската, която отдавна е пропаднала. Щеше да изглежда като жена, опитваща се да прави бизнес от спалнята.