Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Как различаваш такива неща? — изуми се Зарубин. — Според мен оркестърът си е оркестър, а музиката е една и съща.
— Просто не сте се занимавали с музика и не умеете да я слушате. — Артьом отново се усмихна срамежливо.
— Добре де, а какво ще ми кажеш за гласа на онзи мъж? — попита Сергей. — Щом чуваш толкова добре, може би си забелязал някакви особености?
— Особености ли?… — замисли се Артьом. — Говореше бавно. Но това ми се стори нормално, защото бе много горещо, а в жегата всички стават мудни. Да, точно така, говореше бавно и някак мъчително, сякаш, нали разбирате, като че езикът му бе подут и трудно се превърташе в устата му. Сигурно затова реших, че е стар човек. А той млад ли е?
— Не зная — призна си Зарубин. — Ако знаех, нямаше да те питам. Артьом, ти много ми помогна, но ще се наложи да поговориш още веднъж или с мен, или с моите колеги. Информацията, която ми предостави, е много важна и трябва да я обсъдим и да я обмислим добре. Как да се свържа с теб?
Сергей си записа адреса и телефонния номер на Артьом и му подаде листче със своя телефонен номер.
— Ако се сетиш още нещо, веднага ми се обади, разбра ли? Аз се казвам Сергей Кузмич, може да ми казваш просто Сергей.
— Ще се обади — допълни другото момче. — Артьом, време е да вървим в поликлиниката.
Сергей долови недоволство в гласа му. Странно. Какво ли беше казал или пък направил, за да предизвика неприязън у това високо момче? Необходимо бе да изглади нещата, защото свидетелят трябваше да те харесва — това беше неотменно правило в работата на разследващия.
— А ти как се казваш? — обърна се той към момчето.
— Денис.
— Брат ли си на Артьом?
— Приятел съм му. Извинявайте, Сергей Кузмич, но е време да тръгваме. На Артьом трябва да му направят инжекция, а медицинската сестра се сърди, когато закъсняваме.
Продължителната жега изтощаваше хората, пречеше им да мислят и да вземат решения и ги караше да се стремят само към едно — към прохладата, макар и в ущърб на работата и на други важни неща. В основна тема за разговор се превърнаха прогнозите за времето, които съобщаваха по радиото и телевизията, и обсъждането на тяхната достоверност.
Настя Каменская седеше в кабинета на Коротков и подготвяше заедно с него плана на първостепенните задачи за разкриване на двойното убийство, извършено през миналата нощ. Въпреки широко отворения прозорец, въздухът не им достигаше и от време на време те отваряха вратата към коридора, та малко да се поразхладят на течението.
— Подлеци, нали вчера обещаха, че днес температурите ще спаднат с пет градуса. Пак излъгаха, мръсниците — мърмореше Юрий, разкопчавайки още едно копче на ризата си и духайки към влажните си от пот гърди. — А пък те се покачват ли, покачват. Още сутринта термометърът показваше двайсет и девет градуса, а пък сега кой знае колко е станало вече.
— Времето също има инфлация — усмихна се Настя.
Тя понасяше изумително леко жегите. Проблеми й създаваха единствено краката й, тъй като отичаха, заради което не можеше да носи сандали, а трябваше да си обува маратонки за тенис.
— А освен това вчера обещаха да има буря — продължаваше упорито да се оплаква Коротков. — И къде е тази буря? Вече стана днес, а няма и помен от буря. Мамят ни до един, направо ни мамят!
— И Червената армия няма да дойде… — измърмори Настя. — Виж какво, момченце, престани да мрънкаш, чу ли? Пречиш ми да мисля.
— Спирам, край, извинявай — вдигна ръка Коротков. — Ася, отива ли ми да мълча?
— Страхотно.
— Добре, в такъв случай известно време ще бъда красив.
В този момент телефонът иззвъня.
Юра поговори малко, затвори слушалката и горестно въздъхна.
— Какво е станало?
— Не успяхме да спасим Коля — каза той. — Пристигнало е указание да го включим в разследването на гражданина Дударев, за да окаже практическа помощ.
— Жалко. Е, няма какво да се прави. Кой е следователят по това дело?
— Борис Гмиря.
— Как така Гмиря? — учуди се Настя. — Вчера ми каза друго име. Май че беше Ермаков…
— Ермилов. Той е повдигнал обвинението като дежурен следовател, а след това го е предал на Боря. Коля ще види звезди посред бял ден с Гмиря, защото Борис Виталевич става непоносим, когато води дела, които не е започнал лично. Ходи зъл като не знам какво и си го изкарва на всички. Между другото, любима приятелко, горчивата чаша няма да подмине и теб. Един Селуянов явно не ни стига, така че на теб също ще ти се наложи да поработиш.