Призрачна музика

— Бях — кимна в знак на съгласие слабичкото момче.

— И какво прави там?

— Стоях си. Чаках него — посочи той с глава към приятеля си.

— И какво видя там?

Отново настъпи пауза. Сергей се опитваше да улови погледа на слабичкото момче, но не успя, тъй като очите му непрекъснато шареха.

— Там имаше един мъж — каза най-сетне момчето.

— Какъв мъж? Какво правеше?

— Седеше на пейката. Слушаше „Шотландска симфония“ на Менделсон. Много го болеше кракът, изобщо не можеше да ходи и ме помоли да му купя вода от павилиона. И аз му купих. Това е.

Много любопитно. Мъж, чийто крак толкова много го болял, че чак не можел да ходи. И никой от разпитаните, които веднага след взрива бяха изтичали до колата, не си спомни за такъв мъж, макар че той е седял на пейката и би трябвало всички да го видят. Което означаваше, че мъжът доста бързо бе изчезнал от местопроизшествието. А кракът моментално бе престанал да го боли. Наистина ли току-що откри онзи, когото търсеше?

— Опиши ми как изглеждаше и как беше облечен — помоли Зарубин.

И отново настъпи пауза. Този път Сергей не се отдаде на мъчителни догадки.

— Момчета, какво става? Защо се страхувате да отговаряте?

— Разбирате ли, Артьом почти не вижда — каза високото момче. — И не обича хората да забелязват това.

— Как така не вижда? — стъписа се Зарубин. — Изобщо ли не вижда?

— Почти. Има заболяване, вследствие на което вижда само размит силует в много тясно зрително поле.

— А защо не носиш очила? Притесняваш ли се? — попита Сергей.

— Не — усмихна се срамежливо момчето, — но при тази болест очилата не помагат.

— Значи не можеш да ми кажеш абсолютно нищо за онзи мъж, така ли?

— Запомних гласа му, имам добър слух. Но не знам как изглежда. Дори не мога да кажа на каква възраст е.

— Но имаше магнетофон, така ли?

— Уокмен.

— А откъде знаеш каква музика е слушал? Нали е бил със слушалки — учуди се Зарубин.

— Имам добър слух. Ако съм близо, чувам дори през слушалките. Сигурно с бил солиден чичко — каза замислено Артьом.

— Защо мислиш така? — напрегна се Сергей.

— Младите хора не слушат Менделсон, това не е модерно. Изобщо само старото поколение обича класиката. А онзи запис беше добър.

— Какво значи „добър“? — уточни оперативният работник. — Имаш предвид, че е бил качествен, така ли?

— Не, имам предвид оркестъра. Никога досега не съм чувал такъв запис. Имам „Шотландска симфония“ в изпълнение на Берлинския оркестър, на Виенската филхармония и на нашия Голям симфоничен оркестър. Чувал съм и други записи, само че не разполагам с тях. Но онова, което слушаше онзи чичко, беше по-особено. Сигурно диригентът е голям майстор.