Призрачна музика

— Няма перспективи — каза Денис високо и нервно, стараейки се да защити приятеля си, на когото му бе неприятно да говори за това. — Тази болест не се лекува никъде по света. Тя води до пълна слепота. На някои хора им провървява и състоянието им се стабилизира. Човек не вижда добре, но с течение на годините състоянието му не се влошава, просто застива на едно място.

Каменская го погледна съсредоточено и на Денис му прилоша от този поглед.

— Много добре си запознат с болестта на Артьом — отбеляза тя. — А според теб има ли надежда състоянието му да се стабилизира?

Денис поомекна. И веднага прости на непознатата лелка с милиционерски пагони, защото сега тя разговаряше само с него и му задаваше въпроси за нещо, което самата тя не знаеше. А по този начин признаваше неговото първенство и превъзходство. И в момента той беше готов с часове да й разказва какво означава атрофия на зрителния нерв и до какво води тя. Та нали той знаеше страшно много неща за тази болест.

— Засега не се знае — отвърна Денис. — Това се разбира едва към двайсет и пет годишна възраст, когато окончателно завършва формирането на организма. Разбира се, ако дотогава човек не загуби напълно зрението си. През последните две години състоянието на Артьом не се влошава, така че има надежда, макар и малка.

— Нека очите не виждат както преди. На надеждата лошото зрение не вреди — изрече замислено Каменская.

— Какво казахте? — потръпна Артьом.

Очите му блеснаха, той се обърна с въртящото се столче, на което седеше пред рояла, и започна да търси Каменская в онова тясно зрително поле, в което все още можеше да вижда нещо.

— Не съм го казала аз.

— А кой?

— Ирина Астапкина, една поетеса и певица. Не си ли чувал за нея?

— Не. Не познавам съвременното изкуство.

— А не се ли интересуваш от него?

На Денис не му хареса, че разговорът отново започна да го заобикаля, сякаш изобщо не беше тук. Трябваше да поправи това.

— Артьом не се интересува от съвременната естрада — каза строго Денис. — Той обича класиката.

— Какво пък, това е похвално. Но изобщо не означава, че не трябва да се интересува от останалите течения. Ами ако случайно открие нещо, което му харесва?

Денис понечи да отговори нещо грубо — от сорта на това, че няма нужда да ги наставляват от какво да се интересуват, но Каменская най-неочаквано сама пренасочи разговора в друга посока:

— Значи се разбрахме, нали, Артьом? Тази вечер ние ще пуснем на свобода човека, когото подозираме, че е убил собствената си жена. Смятаме, че той не е взривил сам колата и че има съучастник, и се надяваме, че ще се опита да го намери и да го предупреди за опасността. Ще му кажем, че имаме свидетел, който много добре е видял и запомнил онзи човек на пейката. Твоята задача е да се постараеш да не влизаш в контакти с непознати хора, а пък ако се наложи, да не се издаваш, че не виждаш добре. Искрено се надявам, че приятелят ти ще ти помогне да постигнеш това. При всички случаи ще е най-добре непрекъснато да бъдете заедно.