Безликите [bg]

8.

Цивилизованият човек

Кино „Хибърниън“ бе тихо и тъмно, както винаги. Скълдъгъри ги поведе между редовете червени седалки. Флетчър приказваше по пътя, но нито детективът, нито Валкирия му обърнаха внимание. Когато стигнаха до малката платформа с екрана, завесите се разделиха и той светна. Валкирия си позволи вътрешна усмивка, когато преминаха през прожектираната отворена врата и Флетчър бе достатъчно впечатлен, за да млъкне.

Мракът отстъпи на ярките светлини, които изпълваха коридорите между лабораториите, а мирисът на мухъл бе заменен от този на дезинфектант. Кларабел, новата асистентка на професор Кенспекъл Граус, се понесе мечтателно към тях, като си тананикаше. По мнението на Валкирия, нещо й щракаше на тази.

Влязоха в кръгла стая с висок таван. Прожектори осветяваха отвисоко статуята на мъж, коленичил, с ръка на земята. Белези браздяха плешивата му глава, а в изражението му личеше примирение.

Гастли Биспоук бе използвал последната стихийна сила — тази на земята, — за да се спаси, докато се биеше с Белия секач. Валкирия още сънуваше схватката, как поглежда назад и вижда бетонния под, който се разпростира по тялото на Гастли, в същия миг, когато Белия секач замахва с косата си. Танит Лоу я бе хвърлила на задната седалка на Бентлито и бяха успели да избягат, но Гастли остана вкаменен. Никой не знаеше колко дълго ще продължи ефектът на заклинанието.

Професор Кенспекъл Граус стоеше зад статуята и прокарваше светещи длани по повърхността й, затворил очи, сключил белите си вежди в концентрация. Вече две години професорът работеше върху размагьосването на Гастли. Бе изпробвал всякакви видове наукомагия, бе водил всякакви експерти, бе опитал всичко, за което можеше да се сети, а след това измисляше нови и нови начини, но безуспешно.

— Кой е старият? — на висок глас изтърси Флетчър. Кенспекъл остави статуята и дойде при тях.

— Валкирия, пак си ранена.

— Малко драскотини; нищо особено.

— Аз съм медицинският гений, Валкирия. Мисля, че сам ще реша кое колко е особено. — Той разгледа порязаната й буза и след това ръцете й. — Кой е досадникът?

— Не съм… — започна Флетчър.

— Флетчър Рен — прекъсна го Скълдъгъри. — Надявах се да може да поостане някой друг ден.

— И защо си се надявал на това?

— Трябва да стои в безопасност, близо до някой с чувство за отговорност.

— Искаш да остана тук? — очевидно отвратен попита Флетчър.

— Да мълчиш — сряза го Кенспекъл, без да отвръща очи от порязването на Валкирия. — Да не се опитваш пак да ми създаваш беди, детективе?

— Не, професоре.

— Защото последният път загинаха хора.

Двамата размениха погледи.

— Отвън не е безопасно за него. Няма подготовка, не знае какво да прави. В общи линии е идиот. Трябва да знам, че е на безопасно място. Само на теб мога да имам доверие за това.