Хищник [bg]

— Ами златото? Чувал съм, че си открил нещичко.

Бен се ухили.

— Наистина открих. Златото е проклятие за всеки, който го намери. През 86-а намерих къс планински кристал, целият пронизан от златни жилки, на дъното на Лабиринта. Продадох го на дилър на минерали за девет хиляди долара — след което изхарчих десет пъти по толкова, за да търся откъде е попаднал там. Проклетият камък все трябва да бе дошъл отнякъде, но така и не намерих основната жила. Предполагам, че се е изтърколил някак си от планината Канхилон, където има група изчерпани златни мини и стари миньорски градчета. Както казах, златото е проклятие. След този случай така и не докоснах подобно нещо. — Той се засмя и изпусна облак дим от лулата си.

— Мислиш ли, че може да е нещо друго?

— Това негово „съкровище“ може да е някоя индианска руина. Там има много руини на Анасази. Преди да понауча това-онова, копаех около някои от онези стари градове, продавах стрелите и гърнетата, които намирах там. В наши дни една хубава черно-бяла купа на Чако може да стигне до пет, десет хиляди. Да ти кажа, струва си главоболията. Освен това там е и Изгубеният град на свещениците.

— Това пък какво е?

— Том, момчето ми, тази история съм ти я разказвал.

— Не, не си.

Пийк смукна шумно от лулата си.

— През миналия век един френски свещеник на име Еузебио Бернард се изгубил някъде из Меса де лос Виехос по пътя си от Санта Фе към Чама. Докато се скитал и се опитвал да открие вярната посока, той съзрял огромно скално жилище на Анасази, голямо колкото Меса Верде, скрито в скалната ниша под него. То имало четири кули, стотици помещения, един истински изгубен град. Никой не го открил отново.

— Истинска ли е историята?

Пийк се усмихна:

— Може би не.

— А нефт или газ? Възможно ли е нашият човек да е търсил нещо такова?

— Малко съмнително. Истина е, че пустинята Чама лежи точно на края на басейна Сан Хуан, едно от най-богатите находища на природен газ в югозападната част, но за зла беда за тази игра трябва да разполагаш с цял екип геофизици, които да направят сеизмични проби. Сам човек няма никакъв шанс. — Пийк изстърга пепелта от лулата си с едно ножче, напълни я и я запали отново. — Ако е търсил фантоми, ами хубаво, тук има достатъчно. Апачите разправят, че са чували рев на тиранозавър рекс.

— Изместваме темата, Бен.

— Каза ми, че искаш истории…

Том вдигна ръка.

— Тегля чертата пред фантома динозаври.

— Предполагам, че е възможно този твой непознат иманяр да е открил съкровището Ел Капитан. Десет хиляди унции злато би струвало… — Пийк сбърчи вежди: — почти четири милиона долара. Но трябва да отчетеш и нумизматичната ценност на тези стари испански кюлчета, щамповани с Лъв и Крепост. По дяволите, можеш да вземеш най-малко двайсет, трийсет пъти повече от стойността им. Сега, като заговорихме за пари… Както и да е, ще дойдеш пак и ще ми разкажеш повече за това убийство. А аз ще ти разкажа за духа на Длорона, Ридаещата Жена.