Хищник [bg]

— Но си прекарал много време по платата.

— Двайсет и пет години.

— Чувал си истории…

Пийк запали една съчка и я поднесе към лулата си.

— Разбира се, че съм чувал.

— Разкажи ми нещо.

— Разправят, че когато това била все още испанска територия, северно от Абикию имало златна мина, наречена Ел Капитан. Знаеш ли я тази история?

— Никога не съм я чувал.

— Та, говори се значи, че добивали почти десет хиляди унции, които отливали в кюлчета, подпечатани с Лъва и Крепостта. Апачите били прогонени от местността, така че вместо да ги отнесат, те ги зазидали в една пещера, изчаквайки събитията да се уталожат. Така се случило, че един ден апачите нападнали мината. Убили всички, с изключение на един свой съучастник на име Хуан Кабрило, който отишъл в Абикию за провизии. Кабрило се върнал обратно и намерил другарите си мъртви. Отправил се към Санта Фе и довел въоръжена група, за да съберат златото. Но изминали две седмици, а проливният дъжд, който бил започнал, ставал все по-силен и наводнил всичко. Променили се всички ориентировъчни знаци. Е, намерили накрая мините, лагера и скелетите на убитите си приятели. Но така и не могли да намерят онази пещера. Хуан прекарал години в търсене — докато изчезнал горе из платата и повече никой не го видял, не го чул. Или поне така твърди историята.

— Интересно.

— Има още. През 1930-а година един приятел, Ърни Килпатрик, търсел бика си горе в един от същите тези каньони. Бил спрял близо до Инглиш Рок, южно от Еко Бедлендс. Един ден, когато слънцето залязвало, той видял скорошно свлачище на една близка скала — точно над Каньона на тиранозаврите — то разкривало нещо, което приличало на пещера. Изкачил се и влязъл вътре. Оказало се къс, тесен тунел с издълбани в стените маркери. Той ги последвал и вървял така, докато тунелът преминал в зала. Едва не умрял, когато свещта му осветила цяла стена от блокчета самородно злато, щамповани с Лъв и Крепост. Пъхнал едно в джоба си и препуснал към Абикию. Същата нощ се напил в кръчмата и като пълен глупак започнал да показва наляво и надясно кюлчето. На излизане някой го проследил и го обрал. Разбира се, тайната умряла заедно с него.

Той изплю късче тютюн.

— Всички истории за съкровища си приличат.

— Май не вярваш в тях.

— Нито дума. — Пийк се облегна назад и запали отново лулата си, след което се възнагради с няколко доволни пафкания и зачака коментар.

— Трябва да ти кажа, Бен, че говорих с онзи човек. Намерил е наистина нещо голямо.

Пийк сви рамене.

— Има ли нещо друго, което може да се мери по ценност със съкровището на Ел Капитан?

— Разбира се. Има какво ли не, в смисъл на минерали и благородни метали. Ако е бил златотърсач… А може да е бил ловец на грънци, да е копал из индианските руини. Успя ли да видиш оборудването му?

— Всичко беше натоварено на магарето му. Не забелязах нищо необичайно.