Искровете (Историко-географски очерк)

Благоденствието на искровци е свързано с горите, с планинските пасбища, с плодородието на почвата. Растителността е сравнително бедна. Само горите са обширни. Те са предимно смърчови и борови, с доста ели и няколко петна от бяла мура по ридовете — към Средонос, над Юрушкото градище и по пътя за Мальовица. В полето виреят предимно картофите, ленът и ечемикът. Слънчогледът остава недоразвит, а царевицата е непозната. В селцата се срещат и плодни дръвчета — сливи, ябълки и круши, — но те рядко дават плод поради късните пролетни слани. Само дивите джанки връзват почти ежегодно. И стотиците неизкоренени шипкови храсти. През последните години градинските малини обсебват все по-големи площи и дават добър доход. Ала полето, същинското поле в Искровете, е смешно малко, нивите съвсем не достигат, песъкливата почва бързо попива влагата. Полето започва почти от десния бряг на Черни Искър, на юг от селските дворища, пролазва по полегатия скат към горите и само подир един-два километра опира в тях. Някога тук са расли високи смърчове и борове, изсечени от първите поселници. Брадвите им са спрели до стръмния горист пояс. Ниви се срещат и по заравнените части от билото на Лакатишка Рила, та дори и по нейните доста стръмни южни склонове. Тук всяка педя що-годе равна земя е оползотворена. Ниви има даже на връх Зекирица въпреки неговите 1734 метра надморска височина!

Чудно, нали? Ниви на такава надморска височина! Загадката се крие в особените климатични условия на дълбоката котловинна долина. Оградена отвред с планини, тя е странно тиха и безветрена. И почти без мъгли. Наистина силно изстудени въздушни маси се спускат зиме от насрещното алпийско било, но те не се задържат в долината и сякаш отминават надолу по течението на Черни Искър към Самоков и неговото високо поле. Там се сгъстяват в мъгли. В такива зимни дни температурата в Самоков е много по-ниска, отколкото в Искровете. Огрени от косото зимно слънце, мъглите понякога пролазват нагоре по реката, за да стигнат към пладне до Маджаре и Говедарци, но после пак се отдръпват назад. Тогава слънцето грее и над селцата, и над полето, и над цялата долина. А тя почива под дебела снежна покривка. Снегът пада отрано, понякога още в началото на октомври, и не се вдига от полето докъм средата на април. Снеговалежи се случват и през лятото. Не много отдавна, на 19 август 1949 година, долината и цялото поле с още неузрелите ечмени ниви бяха застлани за една нощ с педя дебел сняг! Стари хора помнят сняг да е превалявал и към средата на юли, около Петровден, а някои дори твърдят, че веднъж, в турско време, снопове с още зелен ечемик стояли неприбрани по нивята докъм Димитровден, затрупани от много дебел сняг… Тогава хитрите искровци използували бедата, за да издействуват намаление на данъците си. И то за дълги години.