Искровете (Историко-географски очерк)

В самия западен край, почти в дъното на дълбоката котловина, се издига ридът Бялата вода. Под него протича Прави Искър. Отвъд е дългият Зелени рид, по чието било пълзи старата пътека от заслона „Вада“ до връх Дамга и хижа „Иван Вазов“. Неговите източни скалисти склонове представляват почти отвесни стени, подпрени върху каменни срутища, и се спускат устремно към дълбоко врязаното корито на дългата Урдина река. Подир него следва Калбура, достоен за името си на гърбушко и също тъй стръмен на места. Особено над хижа „Мальовица“. По-нататък следва ридът Плана, доста оголен по билото, а подир него се диплят двата прави рида на Прекорека. Между тях пълзи пътечката към Йончевото езеро и неповторимото Страшно езеро, кръстено тъй от художника Христо Йончев-Крискарец. На изток, вече в далечината, се редят Голия рид и Лопушница, извила дълъг гръб досам едноименните върхове. Последен се спуска ридът на Мечитите. В по-ниската си част той се раздвоява при заравнен тревист прешлен и там се кипри спретнатата скиорска хижа „Самоковска комуна“. От източния край на алпийското било скромният Средонос се спуска на север и почти успоредно на другите ридове, самият той не по-висок от тях. Отвъд неговия зелен гръб ръждавеят отвесните Орлови скали. Но там е Демиркапия…

Всеки от десетината дълги рида, спускащи се на север от алпийското било към долината на Черни Искър, виши снага между дълбоки речни долове. Два такива дола представляват същински проломни долини — тоя на Леви Искър и на Урдина река. Само проломът на Демиркапия сякаш ги превъзхожда. По него през днешната долина на Бели Искър се е придвижвал огромен ледник — челните моренни валове още личат край селото. Ледници са лазили и по другите две проломни долини. Затова те са тъй дълбоки, с изпъкнали скални издатини, чести напречни прагове и едри, съвсем заоблени скални блокове при входа на клисурите. Тая на Леви Искър е особено внушителна. Несравними са и праговете по горното течение на същата река, известни като Плочите. Ала дори Плочите с техните водопади от разтопено сребро бледнеят пред дивата прелест на глухата и безкрайно дълга долина на Урдина река. Цели четири часа пътникът върви по пътеката ту връз единия, ту връз другия бряг на реката — от водослива и с Прави Искър чак до висящия праг отсам най-близкия изумруд от съзвездието на Урдините езера, — върви, възхищава се на скалите и водопадите, на столетните борове и стотиците разновидни горски цветя и се чуди где да дене, как да запази в паметта си тая неподправена красота!