Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
И въпреки това — богове, о, богове! — момчето продължаваше да стои тук!
— Първо ще убият Ко! — извика Калахан, само че Роланд не мислеше, че това бе Калахан. Най-вероятно Еди използваше гласа някогашния свещеник така, както Стрелеца го бе използвал преди малко. По някакъв начин спътникът му бе открил или по-спокойно течение, или повече сила. Достатъчна, за да се вмъкне в съзнанието на Калахан, след като синът на Стивън Дисчейн бе издухан оттам. — Ще ги убият пред очите ти и ще излочат кръвта му!
Това най-накрая подейства. Момчето се обърна и се затича, а Ко го следваше по петите. Мина точно пред птицоглавия тахийн и между две от отрепките, ала никой не направи и най-малкото усилие да го задържи. Клиентите на „Дикси Пиг“ продължаваха да се взират с нямо обожание в Костенурката в ръката на Калахан, омагьосани и хипнотизирани.
Предците не обърнаха никакво внимание на бягащото момче — Роланд бе сигурен, че щяха да постъпят точно така. Татко Калахан му бе разказал историята за онзи от тях, който бе дошъл в градчето Сейлъмс Лот, където беше католически свещеник. Отецът бе оцелял след преживяното — нещо не съвсем обичайно за онези, които са се изправяли срещу чудовища, след като са изгубили оръжията си и сигулите на силата, — но древната твар бе накарана Калахан да пие от скверната й кръв, преди да го пусне. Така онзи вампир го беше белязал за тези тук.
Калахан бе вдигнал сигула разпятие към вампирите, ала преди Стрелеца да е успял да зърне нещо повече, беше засмукан отново в тъмнината. Звънът на камбанките се разнесе отново, подлудявайки го с отвратителния си звук. До ушите му достигнаха виковете на Еди — гласът на младия му спътник сякаш идеше нейде много отдалеч. Роланд започна да го търси пипнешком в мрака, докосна ръката му, изгуби я, сетне отново я намери и я сграбчи. Двамата се запревъртаха във въздуха, вкопчени здраво един в друг, опитвайки се да останат заедно, надявайки се да не се изгубят в лишената от врати тъмнина, която се простираше между световете.
Трета глава
Телефонното обаждане на Еди
ЕДНО
Еди се завърна в стария форд на Джон Кълъм в същото състояние, в което се събуждаше понякога от тийнейджърските си кошмари — свит на кълбо, задъхан и разтреперан от ужас, напълно дезориентиран — не знаеше нито кой е, нито къде се намира.
Трябваше му секунда да разбере, че той и Роланд се реят като неродени близнаци в майчината утроба, само дето това не беше никаква утроба. Някакъв молив и кламер се поклащаха пред очите им, както и някаква жълта пластмасова кутия, която младият стрелец разпозна като осемпистова магнетофонна ролка. „Не си губи времето, Джон — помисли си Еди. — По няколко години магнетофоните ще изчезнат като динозаврите.“
Нещо го одраска по тила. Навярно това беше лампичката за осветление на стария автомобил. По дяволите, мислеше си, че…
В този миг гравитацията се възстанови и те паднаха, а множеството реещи се около тях предмети последваха примера им. Постелката, която се полюшваше пред очите им, се приземи върху волана, а Еди се фрасна в горната част на предната седалка, която му изкара въздуха. В същия миг и Роланд се строполи до него, падайки на болящия го хълбок. Неговият дин нададе кратък вик и се настани на мястото си.
Младият му спътник отвори уста да каже нещо, ала преди да успее, гласът на Калахан изпълни главата му:
— Хайл, Роланд! Хайл, Стрелецо!
Какви ли психически усилия бе положил отецът, за да им проговори от този далечен свят? Отвъд думите му се чуваха някакви отвратителни, екзалтирани писъци. Кошмарен вой, който никак не приличаше на човешки език.
Разширените и озадачени очи на Еди срещнаха прозрачносиния поглед на неговия дин. Младият мъж улови лявата ръка на Стрелеца и си помисли: „Отива си. Велики Боже, мисля, че татко Калахан си отива…“
— Нека откриеш своята Купа, Роланд, да влезеш вътре…
… и да се изкачиш до върха й! — въздъхна Еди.
Намираха се в стария форд галакси на Джон Кълъм, паркиран — малко накриво, но иначе напълно безопасно — на отливката встрани от Канзас Роуд, в сенчестите часове на късния летен следобед, ала пред очите на Еди блестеше пъкленото оранжево сияние на този ресторант, който не беше никакъв ресторант, а бърлога на човекоядци. Самата мисъл, че може да има такива неща, че покрай скривалището им всеки ден минават хора, които дори не подозират какво има вътре и не усещат гладните очи, които ги оглеждат преценяващо…