Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
„Не харесвам тъпите въпроси и няма да играя тъпи игрички“ — помисли си Еди и внезапно се усмихна. Това беше позиция, към която Роланд все още се придържаше — младият стрелец бе сигурен в това, независимо от обстоятелството, че докато пътуваха с Блейн Моно, животът им бе спасен от няколко тъпи въпроса, изстреляни в подходящия момент. Отвори уста, за да изтъкне, че това, което навярно представляваше най-значимият документ в историята на света — по-важен от Хартата на свободата. Декларацията за независимостта и теорията на Айнщайн за относителността — имаше за заглавие глупав каламбур, ала преди да каже и една дума, вълната ги връхлетя.
ДВЕ
Стъпалото му се хлъзна от педала на газта и това беше хубаво, защото в противен случай двамата стрелци можеха сериозно да пострадат, а не бе изключено и да загинат. Когато вълната ги заля, управлението на стария форд галакси на Джон Кълъм отиде на последно място в списъка с приоритети на Еди Дийн. Усещането можеше да се сравни с момента, в който влакчето на ужасите се издига до върха по време на първата си обиколка, поколебава се за момент… поклаща се… полита надолу… и ти внезапно пропадаш в бездната; топлият летен въздух те шиба в лицето и гърдите, а стомахът ти се рее във висините, останал нейде далече зад теб.
В този момент Еди забеляза, че всичко в колата на Кълъм се е разлетяло във въздуха — пепелта от лулата му, два молива и един кламер от таблото, неговият дин и — да, приятели и съседи! — самият той, преданият ка-май на своя дин. Нищо чудно, че бе изгубил стомаха си! (Младият стрелец не осъзнаваше, че самият автомобил, спрял встрани от пътя, също се рееше във въздуха, клатушкайки се на петнайсетина сантиметра над земята като лодка сред невидимо море.)
После обрамченият с дървета селски път изчезна. Бриджтън изчезна. Светът изчезна. Разнесе се звънът на тодашните камбанки, отблъскващ и гнусен, и на Еди му се прииска да заскърца със зъби… само дето зъбите му също бяха изчезнали.
ТРИ
Също като Еди и Роланд имаше ясното усещане, че първо е повдигнат, а после увисва, сякаш земната гравитация бе изгубила властта си над него. Той чу камбанките и се почувства издигнат отвъд стената на съществуването, ала си даваше сметка, че това не е истински тодаш — поне не приличаше на онзи, в който бяха изпаднали преди. Сегашното преживяване му напомняше за това, което Ванай наричаше авен кал — тази фраза означаваше „понесен от вятъра“ или „вдигнат на гребена на вълната“. Само дето кал, за разлика от по-обичайната дума кас, се използваше за обозначаване на естествени стихии с чудовищни измерения — не вятър, а ураган; не вълна, а цунами.
— Навярно самият Лъч ще ти проговори, Габи — каза Ванай в съзнанието му — Габи, старият подигравателен прякор, с който го наричаше Ванай, защото момчето на Стивън Дисчейн бе толкова необщително. Накуцващият, изключителен учител бе спрял да го използва (навярно по настояване на Корт) в годината, когато Роланд навърши единайсет. — Няма да е зле да изслушаш внимателно това, което ще ти каже.
— Целият съм слух — отвърна Стрелеца и внезапно пропадна. Чувстваше се безтегловен и му се повдигаше.
Звъннаха още камбанки. После Роланд отново се издигна във въздуха — този път се рееше над стая, пълна с празни легла. Един поглед му бе достатъчен, за да разбере, че това бе мястото, където Вълците отвеждаха децата, които отвличаха от граничните земи. В далечния ъгъл на стаята…
Нечия ръка го сграбчи за китката — нещо, което Роланд смяташе за невъзможно в това състояние. Стрелеца погледна наляво и видя Еди, който се рееше до него съвсем гол. И двамата бяха голи — дрехите им бяха останали далеч зад тях в света на писателя.
Синът на Стивън Дисчейн вече беше забелязал онова, което сочеше спътникът му. В далечния ъгъл на стаята се виждаха две легла, приближени плътно едно до друго. На едното от тях лежеше бяла жена. Краката й — Роланд нямаше никакви съмнения, че бяха същите, които Сузана бе използвала по време на тодашната им разходка из Ню Йорк — бяха широко разтворени. Някаква жена с глава на плъх — една от тахийните, веднага си каза Стрелеца — се бе навела между тях.