Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
До бялата жена лежеше тъмнокожа, чиито крака свършваха малко под коленете. Въпреки че се рееше гол и му се повдигаше, Роланд никога досега не се беше чувствал толкова радостен да види някого. И Еди се чувстваше по същия начин. Неговият дин чу възторжените му викове в центъра на главата си и протегна ръка, за да го накара да замълчи. Трябваше да го накара да замълчи, защото Сузана гледаше към тях и най-вероятно ги беше видяла, така че ако проговореше, бе от жизненоважно значение Роланд да чуе всяка дума, която тя кажеше. Словата можеха да излязат от нейната уста, ала бе много вероятно Лъчът да бъде този, който говори; Гласът на Мечока или на Костенурката.
И двете жени имаха метални качулки на главите си, свързани от сегментирани стоманени маркучи.
— Нещо като апарат за четене на мисли — каза Еди, а гласът му отново изпълни вътрешността на главата му, заличавайки всичко друго. — А може би…
— Замълчи! — прекъсна го неговият дин. — Замълчи, Еди, в името на баща си!
Облечен в бяло мъж взе зловещо изглеждащ форцепс от близкия поднос и блъсна плъхоглавата сестра настрани. После се наведе, взирайки се между краката на Мия, и вдигна инструмента над главата си. Съвсем наблизо, облечен с тениска с някакъв неразбираем за Стрелеца надпис (на езика от света на Сузана и Еди), бе застанал тахийн с глава на свирепа кафява птица.
„Той ще ни усети — помисли си Роланд. — Ако останем тук достатъчно дълго, ще ни усети и ще вдигне тревога.“
Сузана гледаше право към него, а очите й под края на металната качулка трескаво се въртяха в орбитите си. Въпреки това в тях се четеше яснота и разбиране. Определено ги виждаше, право казвам, сай.
Тя пророни една-единствена дума и след миг на необяснимо, ала напълно надеждно прозрение, Роланд разбра, че тя бе произнесена не от Сузана, а от Мия. Навярно Гласът на Лъча бе достатъчно чувствителен, за да осъзнае до каква степен бе застрашен, и искаше да се защити по този начин.
Думата, която Сузана изрече, беше чиссит; синът на Стивън Дисчейн я чу в главата си, защото бяха ка-тет и ан-тет; освен това видя как се оформя беззвучно на устните й, когато взорът й се насочи към мястото, където се рееха те — свидетели на нещо, което се случваше в някакво друго къде и кога точно в този момент.
Ястребоглавото същество погледна нагоре — може би проследяваше погледа на Сузана, а може би бе дочуло звъна на камбанките с необичайно чувствителните си уши. Тогава лекарят смъкна форцепса и го пъхна под нощницата на Мия. Тя изпищя; Сузана също изкрещя заедно с нея. И сякаш безтелесното присъствие на Роланд можеше да бъде издухано от силата на комбинираните им викове като отронен лист, понесен от октомврийския вятър. Стрелеца усети как се издига рязко, напускайки това място, ала без да изгубва връзката си с този свят. В съзнанието му изплува яркият спомен за това как майка му се надвесва над него, докато той лежи в креватчето си — намира се в детската стая, украсена с най-различни цветове, и едва сега разбира цветовете, които е приел за даденост, когато е бил малко момче; тогава ги е приел с присъщата за децата негласна убеденост, че всичко е магия.
Прозорците на детската стая са от разноцветно стъкло, представящо багрите на Дъгата, разбира се. Той си спомня как майка му се надвесва над него — лицето й е обляно от тази прелестна пъстра светлина, а качулката й е отметната назад, така че може да проследи извивката на шията й с детските си очи
(всичко е магия)
и любящата си душа; спомня си как си мисли, че може да я ухажва и да я спечели от баща си, ако и тя го иска; как биха могли да се оженят, да си имат собствени деца и да живеят вечно в приказното царство, наречено Пъстроцвет; спомня си как тя му пее, как Габриел Дисчейн пее на малкото си момче, докато големите му очи се взират съсредоточено в нея, главичката му е облегната на възглавницата, а лицето му грее, обагрено от многобройните преливащи един в друг цветове на скиталческия му живот. Веселата песничка, която майка му пее, звучи така:
„Да напълня кошницата си“ — мисли си Роланд, докато се рее безтегловен из мрака, а ужасният звън на тодашните камбанки отеква в зловеща близост. Странните думи от третия стих ни най-малко не са лишени от смисъл, напротив — това са древни числа, обясни майка му, когато я попита. Чъссит, чассит, чиссит: седемнайсет, осемнайсет, деветнайсет.