Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
След което, преди да е успял да си помисли нещо друго, той извика от болка, когато призрачните зъби се впиха във врата, страните и корема му; устните му бяха разкъсани от свирепите целувки на чудовищата, а тестисите му сякаш бяха забучени на пламтящ шиш. Той изкрещя, махайки във въздуха със свободната си ръка, докато Роланд не го сграбчи, опитвайки се да го усмири.
— Спокойно, Еди. Спокойно. Няма ги вече. — Кратка пауза. После връзката се разпадна и болката заглъхна. Еди видя, че в очите на неговия дин проблясват сълзи. — Той също си отиде. Отецът.
— Ами вампирите? Нали знаеш, канибалите? Те дали… Дали… — Ед не можеше да завърши мисълта си. Представяла, че татко Калахан може да се е превърнал в един от тях, бе твърде ужасяваща, за да бъде изречена па глас.
— Не, Еди. Ни най-малко. Той… — Роланд вдигна револвера, който продължаваше да носи. Резбованата стомана проблесна под следобедните слънчеви лъчи. После Стрелеца допря дулото под брадичката си за момент, поглеждайки към по-младия си спътник.
— Избягал е от тях — промълви Еди.
— Право казваш — отвърна му Роланд, Представи си които разгневени са сега.
Еди кимна и внезапно се почувства изтощен. Раните му отново го заболяха. Не, по-скоро заридаха.
— Добре — рече той. — Сега остави това нещо там, където му е мястото, преди да си се застрелял с него. — Когато Стрелеца послуша съвета му, добави: — Какво се случи с нас? В тодаш ли изпаднахме, или имаше още един Лъчетръс?
— Мисля, че беше по малко и от двете рече неговият дин. — Нарича се авен кал нещо, подобно на огромна океанска вълна, която се разпространява по протежението на Пътя на Лъча. Бяхме вдигнати на гребена й.
— И благодарение на нея видяхме онова, което искахме да видим, така ли?
Последният стрелец от Гилеад се замисли върху думите му за момент, но после поклати категорично глава.
— Видяхме онова, което Лъчът пожела да видим. И отидохме там, където той поиска да отидем.
— Роланд, ти учил ли си тия неща, когато си бил малък? Старата ти дружка Ванай преподавал ли ти е… откъде да знам, Анатомия на лъчите и багрите на дъгата?
Неговият дин се усмихна.
— Да, предполагам, че сме учили подобни неща по история и Summas Logicales.
— Сумало-_какво_?
Стрелеца не отговори. Взираше се през страничното стъкло на колата на Кълъм, опитвайки се да нормализира дишането си и да възвърне спокойствието си. Не беше особено трудно — не и тук; тази част на Бриджтън почти не се отличаваше от един запустял парцел в Манхатън. Защото наблизо имаше мощен източник. Не сай Кинг както Роланд първоначално беше вярвал, а потенциалът на сай Кинг… това, което сай Кинг бе способен да сътвори, ако разполагаше с достатъчно време. Дали писателят също не беше понесен на гребена на авен кал… а може би той самият бе създал вълната, която го бе повдигнала?
„Никой не може да се издърпа сам за връзките на обувките си, без значение колко упорства“ — им беше казал Корт, когато Роланд, Алан и Джейми бяха още невръстни малчугани. Корт, чийто самоуверен, ала сърдечен тон постепенно бе заменен от грубо и сурово отношение, когато наближи часът на изпитанието за последната му трупа от повереници. Корт обаче г решеше за връзките. Навярно при сегашните обстоятелства човек би могъл да се издърпа сам. Или да даде живот на цяла вселена от пъпа си, както според преданията бе сторил самият Ган. Кинг бе автор на истории — това не го ли правеше творец и създател? А не беше ли именно това същността на сътворението — да направиш от нищо нещо, да съзреш вселената в зрънце пясък
или да се издърпаш сам за връзките на обувките си?
Какво изобщо нравеше в момента? Седеше тук, отдаден на философски размишления, докато двама членове на неговия катет бяха изгубени?
— Накарай тази каруца да тръгне — обърна се Роланд към Еди, опитвайки се да не обръща внимание на опияняващото жужене, което чуваше, дали беше Гласът на Лъча или гласът на Ган Създателя, Стрелеца нямате представа. — Трябва да отидем до Търтълбек Лейн в Ловъл и да видим дали ще съумеем да открием начин да стигнем до Сузана.
И не само до нея. Ако Джейк бе успял да се изплъзне от чудовищата в „Дикси Пиг“, той също щеше да се насочи към тъмнокожата жена. Роланд ни най-малко не се съмняваше в това.
Еди посегна към скоростния лост — въпреки всички сътресения двигателят на стария форд галакси не беше угаснал, — ала в последния момент отдръпна ръката си. Когато се обърна към Стрелеца, очите му бяха помръкнали.