Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Какво те тормози. Еди? Каквото и да е, изплюй бързо камъчето. Бебето ще се роди всеки момент, а може и да се е родило вече. Съвсем скоро Сузана няма да им трябва повече.
— Знам — отвърна младият му спътник. — Но не можем да отидем в Ловъл. — Лицето му се изкриви, сякаш тези думи му бяха причинили физическа болка. Роланд си каза, че навярно бе точно така. — Не още.
ДВЕ
И двамата останаха безмълвни за известно време, заслушани в сладостното жужене на Лъча — жужене, което от време на време се превръщаше в радостни гласове. Стояха в колата, загледани в сгъстяващите се сенки на дърветата, където се криеха милиони лица и милиони истории, О, можеш ли да кажеш неоткрита врата, можеш ли да кажеш изгубено.
Еди почти очакваше неговият дин да му се разкрещи нямаше да е за пръв път — или да го цапне по главата, както учителят на Стрелеца, Корт, обичал да прави, когато поверениците му не успявали да схванат урока си. Младият мъж даже се надяваше да стане така. Едно кроше в челюстта можеше да прочисти главата му по Шардик.
„Само дето проблемът не е в замъглената ти кратуна и ти много добре го знаеш — каза си Еди. — Главата ти е по-бистра от неговата. Ако не беше така, досега сто пъти да си зарязал този свят и да си хукнал в търсене на Сузана.“
Роланд проговори сякаш след цяла вечност:
— За какво ни беше това в такъв случай? Това? — Гой се наведе и вдигна сгънатия лист хартия с измъчения почерк на Арон Дипно. Стрелеца го гледа известно време, след което го подхвърли в скута на младия си спътник с гримаса на отвращение.
— Знаеш колко я обичам — рече Еди с приглушен, напрегнат глас. — Знаеш това.
Неговият дин кимна, без да го удостои с поглед. Взорът му бе насочен надолу към износените му, прашни ботуши и мръсния под на колата. Тези сведени очи, този поглед, който го отбягваше — него. Еди Дийн от Ню Йорк, който боготвореше своя дин, — бяха на крачка да разбият сърцето му. Въпреки това младият стрелец остана непреклонен. Вече не можеха да си позволят лукса да правят грешки. Мачът щеше да свърши съвсем скоро.
— Щях да отида при нея веднага, още в този миг, ако знаех, че това е правилното решение — продължи той. — Още в тази секунда, Роланд! Обаче трябва да довършим работата си в този свят. Защото този свят е еднопосочен. Напуснем ли днешния ден — 9 юли 1977 — никога повече няма да можем да се върнем. Ние…
— Еди, вече минахме през всичко това — погледът на Роланд продължаваше да е забит в краката му.
— Така е, но доколко го разбрахме? Има още един куршум, който трябва да изстреляме, и още една оризия, която да хвърлим. Ето защо дойдохме в Бриджтън, по дяволите! Бог ми е свидетел, че исках да отидем в Търтълбек Лейн веднага щом Джон Кълъм ни разказа, ала си помислих, че трябваше да видим писателя и да си поговорим с него. И се оказах прав, нали? — Гласът му звучеше умолително. — Нали?
Роланд най-накрая погледна към него и Еди въздъхна облекчено. И без друго се чувстваше достатъчно ужасно, за да издържи и този сведен поглед на своя дин.
— Едва ли ще има голямо значение, ако останем малко по-дълго тук — не спираше младият стрелец. — Ако се концентрираме върху двете жени, които лежат една до друга на тези две легла, Роланд — ако се концентрираме върху Сюз и Мия както ги видяхме последния път — навярно ще съумеем да вникнем в онова, което им се е случило до този момент. Не смяташ ли?
Стрелеца не каза нищо. Еди очакваше с трепет отговора му, без да осъзнава, че бе затаил дъха си. Най-накрая неговият дин кимна. Подобно нещо не би било възможно, ако на Търтълбек Лейн се натъкнеха на някоя от онези врати, които Роланд наричаше „порталите на древните“, защото те бяха създадени така, че да извеждат само на едно и също място. Откриеха ли обаче магическа врата, останала още от времето, преди Първоначалието да започне да крее — да, тогава можеха да отидат там, където им се искаше. Все пак не биваше да се забравя, че и тези портали можеха да бъдат коварни — бяха го изпитали на собствения си гръб в Пещерата на гласовете, когато вратата изпрати в Ню Йорк Джейк и татко Калахан вместо Роланд и Еди, разбивайки на пух и прах всичките им планове в Земята на деветнайсетицата.
— Какво още трябва да направим? — попита Стрелеца. В гласа му не се усещаше гняв, но на младия му спътник му се стори, че долавя умора и колебливост.
— Каквото и да е, ще бъде доста трудно. Мога да ти гарантирам това.