Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Еди взе договора за продажбата и се загледа в него така мрачно, сякаш беше Хамлет, вперил взор в черепа на бедния Йорик, след което отново погледна към Роланд.
— Това ни осигурява собствеността над празния парцел с розата в него. Трябва да го занесем на Моузес Карвър от корпорация „Холмс Дентал“. Само дето нямам никаква представа къде ли може да е той.
— Ако става въпрос за това. Еди, дори не знаем дали е жив — изтъкна Стрелеца.
Младият мъж се изсмя дивашки.
— Право думаш, сай, казвам благодаря. Какво ще кажеш да обърна каруцата и да се върнем при онзи Стивън Кинг, Роланд? Ще му изкрънкаме двайсет или трийсет долара — ако не си забелязал, братко, нямаме и пукнат цент — и ще го накараме да ни измисли един печен частен детектив, който да изглежда като Ботарт и да рита задници като Клинт Истууд. Така ще можем да го накараме да издири този Карвър вместо нас!
Еди разтърси глава, сякаш искаше да я прочисти. Жуженето на гласовете галеше приятно слуха му… идеалната противоотрова на гадните тодашни камбанки.
— Искам да кажа, че жена ми е затънала в страшни неприятности някъде по трасето, нищо чудно и вече да е изядена жива от вампири или от вампирски хлебарки, а аз си седя в колата с човек, чието основно умение е да застрелва хората, и се опитвам да му обясня как смятам да основа една шибана корпорация!
— Спокойно, Еди — каза Роланд. Гой самият изглеждаше достатъчно спокоен за човек, който не искаше да остане и минута повече в този свят. — Просто ми кажи какво чувстваш, че трябва да сторим, преди пръстта от това къде и кога завинаги да падне от подметките ни.
И Еди му каза.
ТРИ
Роланд беше чувал голяма част от това и преди, яла не бе разбирал напълно сложността на ситуацията, в която се намираха. Да, те притежаваха парцела на Второ Авеню, но доказателството за собствеността им се заключаваше всичко на всичко в един собственоръчно написан документ, който едва ли щеше да издържи на щурма на адвокатите, които корпорация „Сомбра“ можеше да насъска срещу тях.
Еди искаше да предаде договора за продажбата на Моузес Карвър, ако можеше, и да го уведоми, че неговата кръщелница Одета Холмс — която се водеше безследно изчезнала от тринайсет години, смятано от 1977 — е жива и здрава и повече от всичко на света иска Карвър да поеме попечителство не само над празния парцел, но и над розата, растяща в границите му.
Моузес Карвър — ако бе още жив — трябваше да бъде убеден да слее така наречената корпорация „Тет“ с „Холмс Дентал“ (или обратното). Нещо повече! Той трябваше да посвети остатъка от живота си (а младият стрелец нямаше никаква представа на колко години е Карвър), за да създаде корпоративен гигант, чиято истинска цел да бъде да осуетява всяка стъпка на другите два корпоративни гиганта — „Сомбра“ и „Порт Сентрал Позитроникс“. Да ги задуши, ако е възможно, и да им попречи да се превърнат в чудовището, оставило гибелния си отпечатък по цялото протежение на Средния свят и нанесло смъртоносна рана на Тъмната кула.
— Май трябваше да оставим документа на сай Дипно — замисли се Роланд, след като изслуша младия си спътник. — Той би могъл да открие този Карвър, да отиде при нето и да му разкаже всичко вместо нас.
— Не, направихме добре, че го взехме — поклати глава Еди. Това бе едно от малкото неща, за които бе абсолютно сигурен. — Ако бяхме дали договора за сделката на Арон Дипно, вече нищо нямаше да е останало от нето.
— Смяташ, че Тауър ще промени решението си и ще накара своя приятел да унищожи документа?
— Мога да ти го гарантирам — рече младият стрелец. — Но дори и Дипно да остане непреклонен пред нескончаемото дуднене на старата си дружка: „Изгори го, Арон, те ме принудиха да го направя и сега ще ме прецакат, знаеш това много добре, изгори го и ще кажем на ченгетата за тези копелета“ — смяташ ли, че Моузес Карвър ще повярва на толкова откачена история?
Роланд се усмихна мрачно.
— Не мисля, че точно това ще представлява проблем, Еди. Защото — само помисли за миг — каква част от откачената ни история всъщност стигна до ушите на Арон Дипно?
— Недостатъчна — съгласи се спътникът му. Той затвори очи и ги притисна силно с дланите си. — Сещам се само за един човек, който може да убеди Моузес Карвър да направи онова, от което се нуждаем, ала тя е заета с други неща. Пък и се намира в 1999. Дотогава кръстникът й най-вероятно ще е умрял, както и Дипно… а може би и Тауър.
— Добре, какво можем да направим без нея? — попита неговият дин. — Какво според теб трябва да сторим?