Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
„Чиссит е деветнайсет — помисли си Стрелеца. — Естествено, всичко е деветнайсет.“ В следващия момент той и Еди отново биват озарени от светлина — гнусна оранжева светлина — и съзират Джейк и Калахан. Роланд вижда и Ко — четириногият им приятел е застанал до петата на момчето, козинката му е настръхнала, а набръчканата му муцунка разкрива острите му зъби.
„Чъссит, чассит, чиссит — произнася наум Стрелеца, докато съзерцава своя син — толкова малко момче, заобиколено от толкова много врагове в трапезарията на «Дикси Пиг». — Чиссит е деветнайсет. Трябва да напълня кошницата си. Ала каква е тази кошница? Какво изобщо означава това?“
ЧЕТИРИ
Дванайсетгодишната кола на Джон Кълъм (която бе на сто и шейсет хиляди километра, ала въпреки това собственикът й разправяше, че животът й едва е запо-о-очнал) се поклащаше лениво над банкета покрай Канзас Роуд в Бриджтън, като ту предните, ту задните й гуми целуваха земята. Двамата мъже вътре, които изглеждаха не само припаднали, но и прозрачни, се люлееха в унисон с движенията на форда подобно на трупове в потънала лодка. Около тях се рееха всички онези боклуци, типични за старите автомобили, използвани усилено от собствениците си — моливи, кламери, пепел от лула, най-старият фъстък на света и монетите, търкулнали се незнайно кога под седалките, борови иглички и даже една от постелките. В тъмнината на жабката се чуваше как разни неща се блъскат във вратичката й, опитвайки се да излязат навън.
Ако някой минеше оттук, без съмнение щеше да си глътне езика при гледката на всички тези предмети — че и хора! Хора, които може би са мъртви! — реещи се из въздуха, сякаш се намираха в космическа капсула. Ала никой не мина наблизо. Тези, които живееха от отсамната страна на Лонг Лейк, стояха и зяпаха към другия бряг на езерото, макар че вече нямаше какво да се види. Дори димът се беше разсеял.
Фордът на Джон Кълъм се люлееше над земята, а Роланд от Гилеад се издигаше бавно към тавана, докато тилът му не се опря в покрива на колата, а краката му не се простряха зад него. Отначало воланът попречи на Еди да последва примера му, ала не след дълго едно странично люшкане на автомобила му помогна да се освободи и младият мъж също се понесе нагоре със замечтано изражение, изписано на лицето. Сребриста ивица слюнка се проточи от ъгълчето на устата му и увисна като гирлянда във въздуха, блестяща и изпълнена с миниатюрни мехурчета, покрай покритата му със засъхнала кръв буза.
ПЕТ
Роланд знаеше, че Сузана бе видяла както него, така и Еди — ето защо бе положила толкова усилия, за да произнесе тази едничка дума. Джейк и Калахан обаче изобщо не ги бяха забелязали. Момчето и отецът бяха влезли в „Дикси Пиг“ — постъпка или безкрайно храбра, или безкрайно глупава — и сега цялото им внимание бе концентрирано върху онова, което бяха заварили там.
Ала независимо дали постъпката им беше безразсъдна или не, Роланд се чувстваше страшно горд от Джейк. Той видя, че момчето бе установило канда между себе си и Калахан — така се наричаше разстоянието (го никога не бе едно и също в две различни ситуации), което не позволяваше на двама изправени пред превъзхождащ ги противник стрелци да бъдат повалени с един изстрел. И двамата бяха готови да се сражават. Калахан държеше пистолета на Джейк… и още нещо; някаква миниатюрна статуетка. Роланд бе почти сигурен, че става въпрос за кан-тах, едно от малките божества. Момчето носеше оризиите на Сузана в пазарската чанта, която бе дошла при тях незнайно вече откъде.
Стрелеца се загледа в една дебела жена, чийто човешки облик свършваше до врата. Маската, която носеше над тлъстата си тройна брадичка, висеше съдрана на парцали. Докато наблюдаваше плъхоподобното същество, Роланд внезапно разбра толкова много неща. Някои от тях биха му се изяснили и по-рано, ако вниманието му — също като това на момчето и отеца в настоящия момент — не беше фокусирано върху други неща.
Отрепките на Калахан например. Навярно бяха тахийни — рожби нито на Първоначалието, нито на естествения свят, а презрени същества, дошли от бездната между двете. Определено не бяха от онези създания, които Стрелеца познаваше като бавните мутанти — те се бяха появили вследствие на неразумните войни и гибелните експерименти на древните. Не, отрепките от „Дикси Пиг“ бяха чистокръвни тахийни — или кан-той, както ги наричаха някои… Трябваше да се досети за това. Колцина служеха на съществото, известно като Пурпурния крал? Част от тях? Повечето?