Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
След тези думи друидът изчезна някъде и не му даде никаква възможност да спори с него по въпроса. Роун си въобразяваше, че светът започва и свършва с Брин, затова той естествено никога не би тръгнал против желанията й, а Брин вече беше взела решението. И така приключи всичко. Част от проблема със сестра му естествено беше в това, че тя не го разбираше. Всъщност Джеър почти беше убеден, че в повечето случаи тя не разбираше истински дори самата себе си. В един момент по време на приготовленията, докато Аланон и Роун все още бяха в града, той повдигна въпроса за камъните на елфите:
— Брин! — Опаковаха одеалата в мушама. — Брин, знам къде татко е скрил камъните на елфите.
Тя моментално го погледна:
— Подозирах, че знаеш.
— Ами той беше толкова потаен за тях, че…
— А ти не обичаш тайните, нали? Извади ли ги от скривалището?
— Само за да ги погледам — призна той, после се наведе към нея. — Слушай, Брин, мисля, че трябва да ги вземеш със себе си.
— За какво са ми? — В гласа й прозвуча гневна нотка.
— За да те пазят. Заради магията.
— Магията ли? Никой друг не може да използва магията им освен татко. И ти го знаеш много добре.
— Кой знае. Може пък…
— Наясно си и с чувствата му към тези камъни на елфите. Не мислиш ли, че е достатъчно ужасно, че тръгвам на това пътешествие, а сега и ново двайсет — да взема камъните на елфите със себе си. Ти май не си даваш ясна преценка за това, а, Джеър?
В този момент Джеър се вбеси:
— Ти си тази, която не си дава ясна преценка. И двамата знаем на какви опасности ще бъдеш изложена. Ще се нуждаеш от всякакъв вид подкрепа. Камъните на елфите биха могли да ти бъдат от голяма помощ. Единственото, което се иска от теб, е да разбереш как да извлечеш силата им. Може и да успееш.
— Никой, освен онзи, за когото те са предназначени, не може…
— Да използва камъните? — Почти беше заврял лицето си в нейното. — Но възможно е това да не се отнася за теб и мен, Брин. Та нали ние вече носим магията на елфите вътре в себе си? Притежаваме песента на желанията. Нищо чудно да можем да накараме камъните на елфите да се задействат!
Последва дълго, напрегнато мълчание.
— Не — каза най-после тя. — Не, обещахме на татко никога да не се опитваме да използваме камъните на елфите…
— А не си ли спомняш, че той ни накара да му обещаем още нещо — да не използваме магията на елфите? Но ние я използваме — дори ти, от време на време. И не е ли точно това, което Аланон иска да направиш, когато стигнете до крепостта на Призраците Морди? Кажи де! Така че би ли ми казала каква е разликата между използването на песента на желанията и използването на камъните на елфите? Магията на елфите си е магия на елфите!
Брин беше втренчила тъмните си очи в него — един отнесен, невиждащ поглед. После отново се зае с одеалата:
— Няма значение. Няма да взема камъните на елфите. Хайде, помогни ми да завържем одеалата.
И така приключи разговора им по този въпрос, също както и с отиването в Източната земя. Никакви разумни обяснения. Тя просто си беше наумила да не взема камъните на елфите, независимо дали би могла да ги използва или не. Джеър изобщо не можеше да проумее това. Не разбираше сестра си. Ако беше на нейно място, той щеше да вземе камъните на елфите, без да се замисли. Щеше дати вземе и да намери начин да ги използва, защото те бяха могъщо оръжие срещу черната магия. Но Брин… Брин не беше способна да види липсата на логика в поведението си — съгласява се да използва магията на песента на желанията, а отказва да използва магията на камъните на елфите.
През останалата част от сутринта той се опитваше да си обясни аргументите на сестра си или липсата на аргументи. Часовете бързо отминаваха. Роун се върна с конете й с припасите. След като натовариха багажа обядваха набързо в хладната сянка на дъбовете в задния двор. После внезапно Аланон отново се появи, толкова черен в средата на деня, колкото и в най-тъмната нощ и зачака с търпението на самата смърт. Изведнъж се оказа, че няма никакво време. Роун раздруса силно ръката на Джеър, потупа го грубо по гърба и изтръгна от него обещанието, че ще се грижи за родителите си, когато се върнат. После Брин прегърна брат си и го притисна силно до себе си: