Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Когато първите сенки на ранната вечер започнаха да се прокрадват в светлината на следобеда той тръгна обратно към страноприемницата. Хрумна му, че няма да е зле да се отбие до дома — просто, за да се увери, че всичко е наред. Заключил беше къщата, естествено, но това не му пречеше все пак да хвърли едно око. В крайна сметка грижата за дома беше част от задълженията Му.
Поразмисли и накрая реши да остави това за след вечеря, защото беше ужасно гладен. Винаги когато използваше магията ужасно много огладняваше.
Вървеше по пътеката към страноприемницата, вдишваше уханието на есенния ден и си мислеше за следотърсачите. Винаги им се бе възхищавал. Те бяха особен вид мъже, способни да проследят движението на всичко живо само като проучват земята, по която минават. Мнозинството от тях се чувстваха повече у дома си сред пущинаците, отколкото в установените общности. Повечето предпочитаха компанията на себеподобните си. Навремето, преди много години, Джеър беше разговарял с един такъв мъж. Няколко пътника, които случайно бяха попаднали на него, го бяха довели в страноприемницата със счупен крак. Възрастният човек остана в хана почти една седмица, докато чакаше да се оправи, за да може да продължи пътя си. Отначало мъжът не обръщаше никакво внимание на Джеър, въпреки упоритостта на момчето. Между другото той не искаше да си има вземане-даване с когото и да било. Джеър обаче му показа част от магията, нещо съвсем незначително. Старият човек се заинтригува и започна да разговаря с него. В началото не беше много словоохотлив, но после се отпусна. А какви истории имаше за разказване този старец…
Джеър свърна по пътя пред хана, тръгна към страничния вход, широко усмихнат при спомена за изживяванията му със стареца. В този момент видя гнома.
За миг си помисли, че има зрителна халюцинация и се закова на място, здраво стиснал дръжката на вратата, докато се вглеждаше напрегнато през пътя в оградата на конюшнята, където стоеше жълтата кокалеста фигура. Сбръчканото лице на другия се обърна към него, острите му очи потърсиха неговите и в този момент Джеър разбра, че очите му не го лъжат.
Бързо влезе в страноприемницата и затвори вратата. Опита да се успокои. Гном! Какво прави гном в Шейдската долина? Пътник, може би? Но малко гноми идваха насам — всъщност почти никой от тях не напускаше очертанията на горите на Източната земя. Той дори не можеше да си спомни откога не беше виждал гном по тези места. Сега обаче тук имаше гном. И нищо чудно той да не беше сам.
Бързо се отдръпна от вратата и тръгна по коридора. Спря до един прозорец, който гледаше към пътя. Надникна предпазливо над перваза. Лицето му беше напрегнато, а очите му се взираха към вътрешния двор и оградата зад него. Гномът не беше мръднал от мястото си и продължаваше да гледа към страноприемницата. Младежът от Вейл се огледа. Наоколо май нямаше никой друг.
Облегна се на стената и се зачуди какво да прави. Присъствието на гнома тук в този момент случайно съвпадение ли беше с неотдавнашното предупреждение на Аланон, че Призраците Морди ще ги потърсят или не? Джеър се насили да забави дишането си. Един гном не представляваше сериозна опасност. Младежът долови миризмата на говеждо задушено и усети колко е гладен. Без повече да се колебае се запъти право към кухнята. Най-доброто, което можеше да направи, е да обмисли нещата по време на вечеря и да си състави план на действие. Ще се помъчи да си представи как би реагирал Роун, който, ако беше на негово място, щеше да знае какво да предприеме. Джеър трябваше да се опита да направи нещо.
Задушеното говеждо беше много вкусно, но Джеър, въпреки глада, не можеше да се съсредоточи върху яденето, след като знаеше, че гномът е отвън и наблюдава. Изведнъж се сети за камъните на елфите, които бяха в празната къща. Ако гномът беше дошъл по заповед на Черните Призраци заради тях, той може би беше тук и заради Омсфордови и Аланон. Нищо чудно да не беше сам и те вече може би търсеха…
Побутна чинията, допи бирата си и се доближи до прозореца. Надникна предпазливо. Гномът го нямаше.