Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Джеър стисна ръката на сестра си:
— Брин, ако наистина трябва да тръгнем, ще тръгнем двамата…
— Можеш да бъдеш сигурен, че няма да сме двамата — възрази му тя. — Каквото и да се случи, ти ще останеш тук и никъде няма да ходиш!
— Всички оставаме твърдо тук — Роун извърна лице към друида. — Никъде няма да ходим. Нито един от нас. Ще трябва да измислиш нещо друго.
Аланон поклати глава:
— Не мога, принц на Лий. Нямам друг избор.
Замълчаха. Брин потъна в стола си, объркана и уплашена. Чувстваше се като хваната в капан от усещането за неотложност, което друидът успя да й внуши, от заплетеното кълбо от задължения, които стовари върху раменете й. Свят й се зави от мислите, които запрепускаха в главата й. В този непрестанен бяг една и съща мисъл натрапчиво се връщаше, отново и отново. Песента на желанията е само игра. Магия на елфите — добре, но въпреки това игра! Безобидна при това! Тя не е оръжие срещу зло, с което дори и Аланон не може да се пребори! И все пак баща й винаги беше изпитвал страх от магията. Предупреждавал ги беше да не я използват и винаги беше подчертавал, че тя не е нещо, с което могат да си играят. Самата тя беше решила да убеди Джеър да не я използва…
— Аланон — попита Брин тихо, като извърна слабото си лице към него. — Използвала съм песента на желанията само за да променям съвсем слабо външния вид — цвета на листата на дърветата или цветовете на цветята. Съвсем дребни неща. От няколко месеца вече не правя дори и това. Как може песента на желанията да се използва, за да промени едно толкова голямо зло като гората, която пази Илдач?
Той се поколеба за миг преди да отговори:
— Ще те науча.
Тя поклати глава:
— Баща ми винаги е бил против използването на магията. Неведнъж ни е предупреждавал да не прибягваме до нея. Веднъж той го направил и оттогава животът му се променил. Аланон, ако той беше тук, щеше да постъпи като Роун и да ме посъветва да не тръгвам с теб. Всъщност той би ми заповядал да ти откажа.
На ъгловатото лице на друида се изписа още по-силна умора:
— Знам, девойко от Вейл.
— Когато баща ми се върна от Западната земя, от издирването на Огъня на живота, той скри камъните на елфите — продължи тя, мъчейки се да събере мислите си, за да се изрази по-ясно. — Веднъж ми каза, че още тогава усетил, че магията на елфите го променила, макар да не разбрал как станало това. Тогава си обещал никога вече да не използва камъните на елфите.
— И това знам.
— И въпреки това ме молиш да тръгна с теб?
— Да.
— Без дори да мога преди това да се допитам до него? Без да мога да го изчакам да се върне? Без дори да се помъча да му обясня?
Изведнъж друидът се ядоса:
— Искаш ли да те улесня, Брин Омсфорд? Моля те да направиш нещо, което не е нито приятно, нито разумно, нещо, което баща ти не би одобрил. Моля те да рискуваш всичко само срещу честната ми дума, че е наложително да го направиш. Искам да ми се довериш, когато може би ти нямаш основание да ми вярваш. Искам всичко това от теб, без да ти предлагам нещо в замяна. Не ти предлагам нищо.
После се понадигна от стола, подпря се на масата, а изражението му беше сурово и застрашително:
— Само едно нещо ще ти кажа. Ако се замислиш сериозно, ще разбереш, че въпреки възраженията, които би могла да изложиш против молбата ми, трябва да дойдеш с мен!
Този път дори Роун се въздържа да му противоречи. Друидът остана известно време така, с широко разперен черен плащ, с ръце, подпрени на масата. Приличаше на човек, изкаран извън кожата си от гняв. Това не беше присъщо на Аланон, поне от представата, която Брин си беше изградила за него от разказите на баща си, и тя се уплаши.
— Ще обмисля въпроса, както ме молиш — съгласи се тя почти шепнешком. — Само че се нуждая поне от една нощ. Трябва да се помъча да подредя мислите си… чувствата си.
Аланон се поколеба за миг, после кимна:
— Ще говорим пак утре сутринта. И добре си помисли, Брин Омсфорд.
Когато друидът се накани да си върви, Джеър ненадейно скочи на крака с пламнало лице:
— А аз какво? Къде са моите чувства в цялата тази работа? Ако Брин тръгне, тръгвам и аз! Няма да остана тук!
— Джеър, престани…! — опита се да възрази Брин, но Аланон я стрелна с очи, стана, заобиколи масата и застана до брат й:
— Ти си смел — каза той тихо и постави ръка на слабото рамо на младежа от Вейл. — Но не от твоята магия имам нужда в това пътешествие. Твоята магия е илюзия, а илюзията няма да ни помогне да минем през Мейлморд.