Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Чу шум от стъпки на боси крака и се стресна. Роун Лий се показа от сенките, доближи се до нея и седна:
— И аз не мога да спя — измърмори той и премигна от светлината на лампата. — Какво реши?
Тя сви рамене:
— Нищо. Не знам какво решение да взема. Непрестанно се питам какво би направил баща ми на мое място.
— То е ясно — изсумтя Роун. — Би ти казал да забравиш това. Цялата идея е прекалено опасна. Той би ти казал и още нещо, както го е правил неведнъж — на Аланон не може да се гласува доверие.
Брин отметна назад дългата си черна коса и се поусмихна:
— Ти май не си ме чул добре, Роун. Казах ти, че се питам, какво би направил баща ми, а не какво би ме посъветвал. Има разлика, разбираш ли? Какво щеше да направи, ако бяха помолили него? Нямаше ли да тръгне, както го е направил, когато Аланон е отишъл в Сторлок преди двадесет години. Тогава татко е знаел, че на Аланон изобщо не може да се вярва, но в същото време е, знаел, че притежава магията, която е могла да бъде полезна и която никой друг освен него на притежавал.
Планинецът се поразмърда неспокойно на стола си:
— Но, Брин. Песента на желанията е…, как да кажа, тя не е същата като камъните на елфите. Самата ти го каза. Тя е просто игра.
— Знам. И точно това усложнява нещата — както и фактът, че баща ми би се ужасил само при мисълта, че мога да се опитам да използвам магията като някакъв вид оръжие. — Замълча. — От друга страна магията на елфите е странна. Силата й не винаги е ясна. Понякога тя е неразбираема. Така е било и с Меча на Шанара. Ший Омсфорд не е разбирал как такова малко оръжие ще може да разгроми един враг, толкова всемогъщ като Господаря на магиите, до момента, в който не му се наложило да го изпробва. Той просто му се доверил…
Роун се наведе рязко към нея:
— Ще ти кажа още веднъж — това пътешествие е прекалено опасно. Призраците Морди са прекалено опасни. Дори и Аланон не може да мине през тях. Той сам ти го каза! Съвсем друго щеше да бъде, ако трябваше да използваш камъните на елфите. Те поне притежават достатъчно голяма сила, която е в състояние да унищожава същества като тези. Какво можеш да направиш с песента на желанията, ако се изправиш срещу тях? Ще им пееш, както си пяла на този клен ли?
— Не ми се подигравай, Роун — присви очи Брин.
Роун поклати бързо глава:
— Не ти се подигравам. Прекалено много се безпокоя за теб, за да го правя. Просто не мисля, че песента на желанията може да бъде някаква защита срещу същества като Призраците! Брин отмести погледа си и се загледа през прозорците в нощта. Наблюдаваше потъналите в мрак дървета, които се полюшваха от вятъра — ритмично и грациозно.
— Работата е там, че и аз не вярвам в това — призна тихо тя. Известно време мълчаха, всеки потънал в собствените си мисли. Мрачното, уморено лице на Аланон не излизаше от съзнанието на Брин, едно витаещо, упорито преследващо я привидение, което я обвиняваше. Трябва да дойдеш. До сутринта ще си го разбрала. Отново го чу да произнася тези думи, със същата убеденост, с която ги беше изрекъл, преди да тръгне. Но какво можеше да я убеди, че наистина трябва да го последва, питаше се тя. Колкото повече разсъждаваше, толкова повече се объркваше. Всички аргументи бяха налице и всички бяха стройно подредени — както тези за тръгване с Аланон, така и онези за оставане у дома. Везните не се накланяха нито в едната, нито в другата посока.
— Ти би ли тръгнал? — попита тя неочаквано Роун. — Ако песента на желанията беше твоя, а не моя?
— В никакъв случай — отговори той, без да се замисли — прекалено бързо, малко троснато.
Лъжеш, Роун, помисли си тя. Заради мен, просто, защото не искаш да тръгна, затова лъжеш. Ако се позамислиш малко по-дълбоко, ще започнеш да се съмняваш също като мен.
— Какво става тук? — попита уморен глас от тъмнината.
Обърнаха се и видяха Джеър, който стоеше в хола и мигаше сънливо. Той се доближи и се вгледа в лицата им.
— Просто си говорим, Джеър — отвърна Брин.
— Дали да тръгнеш за магическата книга?
— Да. Защо не отидеш обратно в леглото?
— А ти ще отидеш ли? Имам предвид за книгата?
— Не знам.
— Тя не би тръгнала, ако имаше капчица разум в главата си — измърмори Роун. — Това пътешествие е ужасно опасно. Кажи й, тигре. Тя ти е единствена сестра и ти едва ли искаш Злите Скитници да я заловят.
Брин му хвърли гневен поглед:
— Джеър няма право на мнение по въпроса, така че престани да го плашиш.