Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Сърцето му заби лудо. Ами сега? Затича се обратно към салона. Трябваше да се върне в къщата. Трябваше да провери, дали камъните са там, а после… Позабави крачка. Не знаеше какво да прави след това. Трябваше да разбере. Отново се затича. Най-важното в момента беше да види дали някой се беше опитал да влезе в къщата.
Излезе през страничната врата, през която беше влязъл, и се запъти към задната част на сградата. Трябваше да мине по друг път, в случай че гномът наистина беше дошъл заради него. А дори и да не беше тук по тази причина, той може би е станал подозрителен, ако е забелязал любопитството на младежа от Вейл към него. Не трябваше да се спирам и да го заглеждам, помисли си Джеър гневно. Трябваше да продължа, без да спирам, а после да се върна. Сега обаче вече беше твърде късно.
Коридорът завършваше с врата в най-задната част на сградата. Младежът спря, ослуша се, отново се обвини за глупостта си, отвори вратата и излезе. Навън беше хладно дърветата на гората хвърляха сенки върху стените и покрива на страноприемницата. Небето потъмняваше. Джеър се огледа и тръгна към дърветата. Можеше да пресече гората, за да избегне пътя към дома, докато…
— Мислиш да се поразходиш ли, момче?
Джеър изтръпна. Гномът излезе бавно от тъмнината пред него. Лицето му беше сурово, с груби черти, изкривено от злобна усмивка. Гномът го беше чакал.
— Видях те, момче. Достатъчно бързо те забелязах. Смесени черти — наполовина елф, наполовина човек. Не се срещат много като теб. Веднага те познах. — Спря се на няколко крачки от него с ръце на хълбоците, а кривата му усмивка не слизаше от лицето. Кожено наметало на обитател на горите обвиваше набитото тяло. Към ботушите и маншетите бяха прикрепени множество саби и ножове, а един къс меч висеше на кръста му. Ти си младият Омсфорд, нали? Момчето Джеър?
Думата момче опъваше нервите му.
— Стой настрана от мен — предупреди Джеър, който се беше уплашил и отчаяно се мъчеше да прикрие страха в гласа си.
— Да стоя настрана от теб? — изсмя се ехидно гномът. — А ти какво ще направиш, ако не те послушам? Ще ме тръшнеш на земята, може би? Ще ми вземеш оръжията? Смелчага, а?
Гномът отново се изсмя, ниско и гърлено. За пръв път Джеър осъзна, че той му говореше на използван от обитателите на Южната земя език, а не на грубия гномски. Гномите много рядко използваха чужд език, освен собствения си. Те живееха изолирано и не искаха да имат нищо общо с обитателите на другите земи. Този гном явно е прекарал доста време в Източната земя, за да говори толкова свободно езика.
— А сега, момче — прекъсна гномът мислите му — предлагам ти да бъдем разумни — ти и аз. Търся друида. Кажи ми къде е, тук или някъде другаде, и ще те оставя на мира. Джеър се поколеба:
— Друид ли? Не познавам никакви друиди. Не мога да разбера за какво…
Гномът поклати глава и въздъхна:
— Номера, а? Толкова по-зле за теб, момче. Май няма да се разберем с добро.
Тръгна към Джеър с протегнати напред ръце. Джеър инстинктивно отскочи. После използва песента на желанията. Преди това се поколеба за миг, една моментна несигурност, защото никога не беше изпробвал магията върху друго човешко същество, но накрая се престраши. Изсъска тихо. Моментално се появиха множество змии, които се увиха около протегнатите ръце на гнома. Той изпищя от ужас и размаха отчаяно ръце, като се мъчеше да се освободи от змиите. Джеър се огледа, видя счупен клон на дърво с размерите на голям бастун, сграбчи го с двете си ръце и го стовари върху главата на гнома, който изохка и падна неподвижен на земята.
Джеър хвърли клона. Ръцете му трепереха неудържимо. Дали го беше убил? Внимателно коленичи до поваления гном и го хвана за китката. Напипа пулса му. Гномът не беше мъртъв. Само беше изпаднал в безсъзнание. Младежът се изправи. Какво да прави сега? Гномът търсеше Аланон. Той знаеше, че друидът е идвал в Шейдската долина, знаеше… дявол знае какво друго знаеше! Във всеки случай знаеше прекалено много, за да си позволи Джеър да остане във Вейл, особено след като използва магията. Поклати гневно глава. Не трябваше да я използва. Не трябваше да издава тайната си. Сега обаче вече беше твърде късно за съжаление. Не мислеше, че гномът е сам. Сигурно има и други, вероятно в къщата. Там трябваше да отиде, защото това беше мястото, където бяха скрити камъните на елфите.
Огледа се, а мозъкът му работеше усилено. На няколко десетки крачки от него имаше дървен сандък за боклук. Затегли гнома за краката, отвори капака, хвърли го в сандъка, затвори го с капака и прикрепи металния лост. Неволно се усмихна. Тази дървена кофа за боклук беше добре направена. Гномът щеше да остане известно време в нея.