Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
И до днес не се знае какъв е подтикът за решението му да се съюзи с шведите против Хабсбургите. Може би една от причините е и настъплението на войските на Густав II Адолф на юг и на запад. Шведският крал сключва съюз с французите, завзема Франкфурт и се укрепява в Магдебург. Но имперската войска под командуването на граф Тили отново превзема града. Непосредствено след това, явно в най-подходящия момент, чешките емигранти Индржих Матес Тури и Ярослав Сезима Рашин предлагат на шведския крал Густав Адолф съюз с Валдщайн. Условията са прости: чешкият пълководец иска от шведите няколко полка, с които да потегли към Виена. Те се договарят, но не се стига до изпълнение на споразумението, тъй като междувременно в битката при Брайтенфелд шведите нанасят поражение над войските на Тили. Густав Адолф се надява на следващи успехи и загубна интерес да сътрудничи с пенсионирания военачалник.
Шведският крал преминава с полковете си през европейските бойни полета почти без да срещне съпротива, граф Тили се оказва в безизходно положение, саксонският курфюрст Арним, който се присъединява към шведите, всеки момент би могъл да се появи на границата, саксонците влизат в Прага.
В такава обстановка Валдщайн получава вест от Виена, че може с цялата си чест и слава да застане отново начело на войските на императора.
Валдщайн поема подадената ръка. Вербува и въоръжава четиридесетхилядна армия, запазва си правото да взема лични решения и изведнъж се оказва с по-голяма власт, отколкото преди. Но неговите противници още не се предават.
Настъплението на Валдщайновите войски е успешно. В битката при Люцен загива и шведският крал Густав II Адолф. Валдщайн е ранен и неговото здравословно състояние значително се влошава. Той отново започва да мисли за съюз с шведите и саксонците, дори и с французите. След срещата на парламентьорите в Ичин чешкият емигрант Бубна получава задачата да бъде посредник между Валдщайн и шведския държавен канцлер Оксенщерн. Чрез съюзничеството Валдщайн иска да принуди императора да води мирни преговори, които да гарантират правата на протестантите. И до днес не е ясно защо Валдщайн е мислил именно така. Изведнъж войникът и спекулантът се открояват в друга светлина.
Той дори започва да преговаря с неприятеля, командуващия саксонските войски Ян Иржи Арним, а с шведския канцлер обмисля въпроса да стане чешки крал и получава от него обещание да му окаже помощ. Франция също предлага на Валдщайн чешката корона. В писмото си крал Людовик XIII му потвърждава желанието си за съюз, а пратеникът маркиз дьо Фюкиер добавя подробностите. Ако Валдщайн организира срещу императора тридесет и пет хилядна армия, ще получава един милион лири годишно. Френската държавна хазна ще му изплати моментално половин милион в злато като аванс за разходите, ако обсади Чехия и потегли към Австрия и Щирия, за да има Франция свободно поле за военните операции на германска земя.
Валдщайн се колебае, мъчи го болестта и му липсва воля за действия. Макар че още няма петдесет години, той се чувствува стар, уморен и не е в състояние да взема бързи решения. Грешките му се множат, неговата военна тактика се оказва безуспешна, а във Виена са нетърпеливи и отново обмислят неговото снемане. Президентът на дворцовия военен съвет граф Шлик получава заповед за инспекторска командировка до лагера на Валдщайн при Свиднице с тайната мисия да разбере становището на висшите офицери за евентуалното снемане от длъжност на Валдщайн. Той преговаря с Отавио Пиколомини и Матиаш Галас и изглежда, че е доволен от резултатите.
Сякаш предчувствувайки какво се върши задкулисно, Валдщайн забравя за преговорите за сключване на съюз, подготья се за бой срещу шведите и срещу Арним и побеждава край Стинава. Но шведите потеглят към Ржезно и обсаждат града. Това е следващият неуспех на Валдщайн, който ускорява развитието на събитията. Генералисимусът се опитва поне външно да запази представата за решителност и изпраща във Виена вест, че се готви за реванш срещу шведските войски. В Чехия той оставя корпуса на Галас, а с останалата част от армията поема към Пилзен, където се среща с пратеника на императора граф Траутмандсдорф. При разговорите Валдщайн е нерешителен, готов е на отстъпки, даже създава впечатление, че изобщо не може да изпълни обещанията си. Така той загубва доверието на императора.