Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
В понеделник сутринта, два часа преди насрочения разпит, Антон Дрел се обади в прокуратурата, за да попита къде именно държат неговия подзащитен и да получи разрешение за посещение.
— Разбира се, елате — каза служителят от прокуратурата по телефона. — Елате да вземете разрешението, а на разпита няма нужда да идвате.
— Как така няма нужда? Нали подписах призовка! Как да не идвам? Ще дойда. Разбира се, показания няма да давам, но на разпита ще дойда.
— Няма нужда да идвате. Разпитът е отменен.
Сега, след почти две години, адвокат Антон Дрел казва:
— Сигурно са си помислили, че това ще е too much4, ще разпитват и ще дискредитират по този начин единствения адвокат. А тогава бях единствен.
В понеделник, преди още Антон Дрел да е тръгнал за прокуратурата, го потърсиха по телефона. Един глас с подчертан кавказки акцент каза:
— Антон ли е? Михаил седи до мен на нара. Предайте на семейството му, че при него всичко е наред.
По принцип от затвора не може да се звъни по телефона. Позвъняването означаваше, че първоначално са настанили Ходорковски в огромна обща килия, където са затворени шейсет или сто души. Понякога в такива килии цари апашкият закон, а понякога изобщо няма закон. Там, от прозорец до прозорец през двора на затвора, са опънати конци, по които затворниците си изпращат писма, а администрацията не смее или я мързи да къса конците. В общата килия може да се намери всичко: телефон, храна, наркотици, пари, жени. Администрацията дори поощрява тези нарушения, иначе как биха се оказвали там телефони, пари, наркотици и жени. Наред с това общите килии са разсадници на туберкулоза, в тях почти няма въздух. В общата килия посрещат всеки нов човек враждебно, защото и без него е тясно. Но изглежда, криминално проявените са се отнесли с уважение към Ходорковски, щом още на втория ден някой от тях се беше решил да звъни по забранения в килията мобилен телефон, който охраната би могла да отнеме така, както го е внесла преди това.
— Михаил седи до мен на нара. Предайте на семейството му, че при него всичко е наред.
Във вторник, 28 октомври 2003 година, когато адвокат Антон Дрел за първи път посети своя подзащитен, Ходорковски вече беше преместен от общата килия в по-малка — №4, на затвора „Матроска тишина“. Килиите там са малки, по за четири-пет души, и със сигурност един от съкилийниците е поставен за „примамка“ — опитва се да води задушевни разговори и ги преразказва на началството на затвора, за да заслужи например доживотната му присъда да бъде заменена с двайсетгодишна.
Адвокат Антон Дрел пристигна в „Матроска тишина“, показа документите си, пред него се отвори вратата на специалното помещение, където обискират посетителите, преди да ги пуснат в затвора и където вратите са заключени и от двете страни. Оттам адвокатът премина в следствения арест, където имаше още едно подобно помещение на входа, а после го съпроводиха до специална, снабдена с паникбутон стая за среща с подзащитните.
Ходорковски беше вече там — с ръце на гърба. Адвокатът попита:
— Как ви приеха в общата килия?
Ходорковски отговори:
— Не срещнах лоши хора в затвора. Нормално ме приеха.
Оттогава адвокат Антон Дрел почти всеки ден ходеше в затвора „Матроска тишина“ за среща с подзащитния си. Помолих адвокат Антон Дрел да попита дали Михаил Ходорковски е чел книгата на Александър Солженицин „Архипелаг ГУЛаг“. Солженицин пише, че когато те арестуват, трябва да крещиш, да се съпротивляваш и с всички сили да се хващаш за всяка процесуална грешка на арестуващите, защото попаднеш ли в затвора, това е краят, връщане няма.
— Чели ли сте „Архипелаг ГУЛаг“? — попитал адвокат Антон Дрел.
— Чел съм я. Отдавна. В института — отговорил Ходорковски.
Аз не зная дали е казал истината. И ако я е казал, защо толкова пъти в деня на арестуването беше пренебрегнал съвета да крещи, да се съпротивлява и да се хваща за всяка процесуална грешка на арестуващите. Или той преднамерено беше тръгнал към затвора?
Глава 2
В ОБРЪЧ ОТ ВРАГОВЕ
В института Михаил Ходорковски е бил секретар на факултетния комитет на Комсомола, но едва ли в списъка за задължителната литература при тях е фигурирал „Архипелаг ГУЛаг“. Пък и изобщо не мисля, че в комитета на Комсомола на Химико-технологическия институт „Менделеев“ е било прието да се четат каквито и да било книги за свободата, доблестта и трагизма на човешкия живот. Честно казано, не зная откъде тези хора са черпели примери за морални принципи и граждански убеждения, щом не са чели книги. Сигурно все пак отнякъде са черпели — от филмите, комсомолските събрания, разговорите с родителите си, от общуването с децата на улицата.
4
Прекалено много. — Бел.ред.