Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Една звезда се откъсна от небесния свод и полетя надолу, оставяйки ярка диря след себе си. Корабът продължаваше да се полюшва леко върху вълните, тръпчивият, солен мирис на океана бе все така силен, ала тук, до отворения люк, свежестта на ясната нощ успокояваше стомаха му и Риджис не усещаше гадене — само тиха скръб при спомена за лудите дни, прекарани с джуджето. Пламъкът на живота на Бруенор Бойния чук бе горял буйно и ярко, като факла, разпалвана от неспирен вятър, и бе угаснал в бой, както подобава на истински герой.
Останалите приятели на Риджис обаче бяха успели да се спасят. Полуръстът бе сигурен в това, така сигурен, както бе и Ентрери. Те щяха да му се притекат на помощ. Дризт щеше да дойде и да оправи всичко.
Риджис трябваше да вярва в това.
Що се отнася до него — задачата му бе ясна. Когато стигнеше в Калимпорт, Ентрери веднага щеше да се съюзи с хората на Пук паша. Там палачът щеше да е у дома си — щеше да познава всяко ъгълче на мястото и всички преимущества щяха да са на негова страна. Риджис трябваше да го забави.
Ясната цел, която си бе поставил, му вдъхна нови сили и той се огледа из каютата, търсейки нещо, което да му даде идея какво да направи, ала погледът му неотклонно се насочваше към горящата свещ.
— Пламък! — промърмори и по лицето му плъзна лукава усмивка.
Отиде до масата и извади свещта от поставката й. Около фитила проблясваше миниатюрно восъчно езерце. Езерце, чийто допир означаваше пареща болка.
Ала Риджис не се поколеба дори за миг.
Нави единия си ръкав и наклони свещта над ръката си, изкривявайки лице от болка. Скоро цялата му ръка се покри с големи капки восък.
Трябваше да забави Ентрери.
На следващата сутрин Риджис се появи на палубата — нещо, което му се случваше много рядко. Утрото бе ясно и свежо и той искаше да приключи с онова, което си бе наумил, преди слънцето да се издигне твърде високо и палещите му лъчи да се смесят по особено неприятен начин със студените пръски солена вода. Риджис стоеше до перилата на борда и си повтаряше онова, което трябваше да каже, опитвайки се да събере кураж да се противопостави на неизречените заплахи на Ентрери.
В този миг Ентрери застана до него! Риджис с всичка сила се вкопчи в перилото, ужасен при мисълта, че убиецът някак си бе успял да се досети за неговия план.
— Ето го брегът — рече Ентрери.
Риджис проследи погледа му към хоризонта и далечната тъмна линия земя.
— Отново се вижда, а и не е никак далече — продължи Ентрери и се обърна към пленника, а на устните му играеше обичайната зла усмивка.
Риджис сви рамене.
— Твърде далече е.
— Може би — отвърна палачът. — Ала кой знае, току-виж си успял да се добереш дотам, макар че дребната ти раса не се слави с особена любов към плуването. Как мислиш, какви са шансовете ти?
— Не мога да плувам — отсече Риджис.
— Колко жалко! — изсмя се Ентрери. — Все пак, ако си промениш мнението и решиш да си опиташ късмета, първо ме предупреди.
Напълно объркан, Риджис направи крачка назад.
— Няма да те спирам — увери го Ентрери. — Просто не искам да изпусна представлението.
Объркването на Риджис отстъпи място на гняв. Ясно бе, че му се подиграват, макар все още да не можеше да разбере какво цели Ентрери.
— Из тези води плават интересни риби — небрежно вметна убиецът и отново погледна към морето. — Хитри риби. Следват кораба и чакат някой да падне зад борда.
Той хвърли поглед към Риджис, за да види реакцията му и като се убеди, че е успял да прикове цялото му внимание, продължи:
— Единственото, което се вижда от тях, е острата им перка, която пори вълните като нос на кораб. Ако гледаш достатъчно дълго, няма как да не ги видиш.
— И защо ще искам да ги виждам?
— Акули, така се наричат — продължи Ентрери без да обръща внимание на думите на полуръста.
После извади камата си и одраска единия си пръст, така че върху раничката заблестя капка кръв.
— Великолепни риби. Острите им зъби са дълги като ками, а с огромните си челюсти могат да прехапят човек на две — той впери пронизващ поглед в Риджис. — Или да налапат цял полуръст.
— Аз не мога да плувам — изръмжа Риджис, на когото зловещите, макар и неоспоримо ефективни методи на убиеца, никак не се понравиха.
— Жалко! — злобният смях на Ентрери отново огласи палубата. — Все пак, кажи ми, ако си промениш мнението.
И той се отдалечи, а плащът му се развяваше зад него.
— Проклет да си! — процеди Риджис.
После отново се запъти към перилата, ала при вида на дълбоката вода, която проблясваше долу, бързо промени решението си и се отправи към средата на палубата, където бе далеч по-сигурно.