Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
— Ето. На бас, че ще ти стане. Взех я от Мелинда. Тя ще припадне, като те види облечена в нея. Имам и обувки. — Кари се подсмихва дяволито.
— Но аз дори не съм си измила косата.
— Изглеждаш добре, Джейни — намесва се Стю. — Хайде. Не ме карай да седя с тълпа кухи петнайсетгодишни момиченца цяла нощ. Съжали се над стария човек.
Джейни глуповато се усмихва. Кари перва Стю през ръката.
Джейни отваря външната врата, взема роклята и десет минути по-късно е пред входа на Кари.
21:12.
Джейни пие трета чаша пунш, докато Стю и Кари танцуват за хиляден път. Седи на една маса, сама.
21:18
Десетокласник, когото Джейни познава само като „Зубъра“, я кани на танц.
Оглежда го набързо.
— Защо не, мамка му — казва си.
Тя е с една глава по-висока от него. Той се гушва в нея и я хваща за задника. Джейни го отблъсква със сумтене, намира Кари, съобщава й, че има превоз до вкъщи и се изнася.
Кари й махва с ръка, блажено потънала в прегръдката на Стю.
Джейни се засилва към задната врата на физкултурния салон, отваря я със замах и гъст облак дим я блъсва в лицето. Ясно, попаднала е на сборището на варварите. Никога нямаше да се сети, че са там.
— Уф! — изпъшква някой от другата страна на летящата врата. Тя продължава напред с едно „извинявай“, предназначено за ударения, който и да е той.
След километър и нещо с токчетата на Кари краката я болят непоносимо. Сваля обувките и тръгва боса по затревените градинки пред къщите, които, преди да ги доближи, са красиви, а после изникват пред нея в цялата си грозота. Тревата е влажна и мокра от росата, а моравите стават все по-занемарени. Краката й премръзват.
Някой безшумно изниква от едната й страна, толкова тихо, че не го забелязва, докато не се изравни с нея. Носи скейтборд под мишница. Появяват се и втори, и трети, пускат дъските на земята, отблъскват се с крак и плавно обикалят наоколо.
— Божичко! — възкликва тя, внезапно обкръжена. — Да изплашите до смърт само момиче през нощта, не ви ли е срам?
Кабъл Стръмхелър вдига рамене. Другите двама продължават напред.
— Дълга разходка — казва Кабъл. — Ти, ъ-ъ — прокашля се, — добре ли си?
— Добре съм — отвръща тя. — А ти?
Не помни някога да го е чувала да си отваря устата.
— Качвай се. — Пуска дъската на земята и дръпва обувките от ръката на Джейни. — Ще си нарежеш стъпалата до кръв. Тук навсякъде има разни стъкла и други боклуци.
Джейни гледа скейта, после него. Носи плетена шапка с дупка.
— Не знам как да пазя равновесие.
Лицето му се разтяга в полуусмивка. Напъхва една дълга черна къдрица под плетената си шапка.
— Просто стой права. Наведи се малко. Балансирай. Аз ще те бутам.
Тя мига невярваща. Стъпва на дъската.
Странно, много странно.
Това не може да е истина.
По пътя мълчат.
Момчетата се придвижват с тях, като ту избързват, ту се връщат назад, докато на ъгъла, при къщата на Джейни, се откъсват и продължават напред. Кабъл я бута до първото стъпало на верандата, така че да се приземи по-лесно. Слага обувките й пред нея, вдига дъската, кимва с глава и настига приятелите си.
— Благодаря, Кабъл — казва Джейни, но той вече е изчезнал. — Това беше мило — добавя тя към тъмнината.
Още дълго време двамата ще се държат сякаш не се познават и сякаш нищо не се е случило.
Става сериозно
1 февруари 2005
Джейни е на седемнайсет.
Момче на име Джак Томлинсън заспива в час по английски. От отсрещния ъгъл на стаята Джейни наблюдава как главата му клюма. Тя започва да се поти, макар вътре да е студено. Часът е 11:41. Седем минути остават до звънеца за обедна почивка. Прекалено много са.
Тя става, събира учебниците си и се отправя към вратата.
— Лошо ми е — казва на учителката, която клати глава с разбиране. Мелинда Джефърс я дебне от редицата в дъното. Джейни излиза и затваря след себе си. В коридора за миг се обляга на хладните плочки на стената, поема дълбоко въздух и тръгва към момичешките тоалетни, където се пъха в една от кабинките.
Там никой не спи.
Ретроспекция, 9 януари 1998