Бдение

28 юни 2005

Нещо се случва, когато един доктор каже на тийнейджър да не шофира, което кара тийнейджъра да направи точно обратното. Просто за да покаже, че докторът не е прав.

Джейни и Кари отиват при Стю в гаража. Той ги вижда да се приближават.

— Ето го и хлапето — казва Стю. Той нарича Джейни хлапе, което е малко странно, защото Джейни е с два месеца по-голяма от Кари.

Джейни кимва и се усмихва. Прокарва леко ръка по капака, за да усети извивките на колата. С цвят на мляко е. И е по-голяма от Джейни. Красавица.

Стю й връчва ключовете и Джейни му брои хиляда четиристотин и петдесет долара.

— Бъди добра с нея — казва той носталгично. — Потягам я откакто тя беше на седемнайсет, а аз на тринайсет. Сега мърка като коте.

— Добре — с усмивка обещава Джейни, качва се в своя „Шевролет Нова“ от 1977 година и пали.

— Казва се Етел — добавя Стю с малко засрамен вид.

Кари стиска ръката на Стю, омазана в моторно масло.

— Джейни е много добър шофьор. Карала е моята кола много пъти. Етел ще е добре. — Целува го бързо по бузата. — До довечера — казва тя и свенливо се усмихва.

Стю примигва. Кари се качва в нейния „Мъркюри Трейсър“, а Джейни се мушва зад волана на новата си кола. Погалва таблото и Етел промърква.

— Добро момиче — тананика си тя.