Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
Гижмар, останал сам в кревата,
си мисли с трепет във душата:
„Какво ли ми е причинило [395]
това невиждано горнило?
Та мене ме очаква тлен,
ако не бъда изцерен
от дамата. Какво да сторя?
Ще ида с нея да говоря, [400]
защото моето спасение
от нейното благоволение
зависи. Ако с тон надменен
се отнесе тя спрямо мене,
тогава ще умра от мъка, [405]
ще излинея като в пъкъл“.
Но след една въздишка тежка
той казва си, че ще е грешка,
ако отиде да я моли…
Защо сам своите неволи [410]
не се опита да надмогне?
Кой чужд човек ще му помогне?
Кошмарна нощ изкарва той
без лъч надежда, без покой;
безспир му се въртят в главата [415]
чертите фини на жената:
изящната уста, косите,
лицето, огънят в очите…
Дори нарича я „любима“.
Да знаеше, че в нея има [420]
подобни чувства и че тя
е в мрежите на любовта
заради него, вероятно
по-поносима и приятна
била би неговата болка. [425]
Но как да разбере доколко
и дамата по него страда?
А тя, отпаднала, с досада
посреща слънцето изгряло,
след като никак не е спала. [430]
Като я гледа как примира
девойката сама разбира,
че на съпругата сърцето
е в плен на чувството, което
не дава ни сън, ни покой. [435]
Дали пък влюбен е и той?
Щом дамата благочестива
на църква сутринта отива,
девойката си наумява
да види с рицаря що става [440]
и до леглото му присяда.
Той се показва изненадан,
че е самичка, и я пита,
въздишайки с тъга нескрита:
— А дамата, девойко мила, [445]
защо така бе подранила?
А тя отвръща му: — Сеньор,
поне за мене няма спор,
че в нея влюбен сте и вие.
Защо е нужно да се крие, [450]
че ви привлича тази дама?
Щом любовта ви е голяма
и двамата сте тъй красиви,
полага се да сте щастливи.
Той мигом си признава: — Да, [455]
така съм влюбен, че беда
туй чувство ще ми довлече,
ако не ми се притече
на помощ някой… Ах, бъдете
така добра и ми кажете [460]
как да постъпя в любовта,
за да избегна гибелта.
Тя бърза да му отговори,
че и за двамата ще стори
каквото случаят налага44. [465]
вернуться
44
Ст. 465: В рицарските романи появата на любовното чувство е внезапна. Влюбените го изживяват като болестно състояние, което ги сковава в мълчание. Оттук нуждата от посредник — най-често девойка от антуража на дамата, — който разкрива пред единия чувствата на другия.
Перейти на страницу: