Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Не, но няма и да се върнеш скоро – каза пар’чинът.
– Ще видим, пар’чине.
Джардир се пресегна през Короната си без предупреждение и всмука здраво от магията на пар’чина. Аурата на Арлен избухна в изненада и се изкриви, докато Джардир издърпваше плячката си.
Силата изпълни тялото на красиянеца, започна да свързва мускулите и костите му, правейки го по-могъщ. Превръзките около гърдите му се разкъсаха и гипсът на краката му се разтроши. Той скочи от леглото и за един миг прекоси стаята.
Пар’чинът успя да заеме отбранителна позиция, но това беше позиция на шарум, защото той не се беше обучавал в Шарик Хора. Джардир я преодоля с лекота и го приклещи в задушаваща хватка. Лицето на пар’чина почервеня, докато се опитваше да си поеме дъх.
Но след това той се разтвори в мъгла точно както бе направил по време на двубоя им на скалата. С изчезването на противодействието Джардир изгуби равновесие, но пар’чинът се материализира точно преди противникът му да падне на пода, сграбчи десните ръка и крак на Джардир и го запрати към другия край на стаята. Той се удари с такава сила в прозореца, че дори подсилените от магията кости изхрущяха, но защитеното стъкло дори не се напука.
Лек поток от магия танцуваше по повърхността на защитите и Джардир инстинктивно я всмука, като използваше силата, за да излекува костите си още преди да е усетил болка.
Пар’чинът изчезна от мястото си и се появи по-близо, но този път Джардир беше готов. Още докато мъглата започна да се сгъстява, той вече се движеше; избегна опита на пар’чина да го хване и му нанесе два силни удара, преди да е успял да се дематериализира отново.
Двамата продължиха да се борят така още няколко секунди, като пар’чинът изчезваше и се появяваше, преди Джардир да успее да му нанесе някаква истинска вреда, но и без сам да успее да го удари.
– Проклет да си, Ахман – извика той. – Нямаме време за това!
– Поне в нещо да сме на едно мнение – каза Джардир, който този път бе заел правилната позиция.
Той запрати единствения стол в стаята срещу пар’чина и очаквано мъжът се разтвори, когато можеше просто да се наведе и да избегне удара.
„Силите ти те правят небрежен, пар’чине!“ – помисли си Джардир, докато тичаше към стълбището.
– Никъде няма да ходиш! – изръмжа пар’чинът, докато се материализираше, и нарисува защита във въздуха.
Джардир видя как магията се концентрира и се устремява към него; зарядът щеше да го изблъска от стълбището като гигантски чук. Нямаше закога да го избегне, затова се отпусна, приготвяйки се да прегърне удара.
Но удар не последва. Короната на Каджи се затопли и засия, като погълна силата. Без да се замисли, Джардир нарисува защита във въздуха и претвори силата в топлинна мълния. Достатъчна, за да превърне дузина дървесни демони във въглени.
Пар’чинът протегна ръка и всмука цялата му магия в себе си. Замаян от внезапното източване, Джардир се вторачи в него.
– Можем цяла нощ да се занимаваме с това, Ахман – каза пар’чинът, разтвори се във въздуха и се материализира между Джардир и стълбището. – Но няма да се измъкнеш от тази кула.
Джардир скръсти ръце.
– Дори ти няма да успееш да ме задържиш тук завинаги. Слънцето ще изгрее и ще сложи край на демонските ти номера и хора магията.
Пар’чинът разпери ръце.
– Не ми и трябва. На зазоряване доброволно ще пожелаеш да останеш.
Джардир едва не се разсмя, но аурата на пар’чина отново го възпря. Той си вярваше. Вярваше, че ако следващите му думи не убедят Джардир, нищо друго не би успяло.
– Защо ме доведе тук, пар’чине? – попита той за последен път.
– За да ти напомня кой е истинският ни враг – каза пар’чинът. – И да те помоля за помощ.
– И защо да ти помагам? – попита Джардир.
– Защото – отвърна пар’чинът – ще хванем мисловен демон и ще го накараме да ни отведе в Ядрото. Време е да пренесем битката при алагаите.
Глава 2. Вакуум
333 СЗ Есен
Щом се върнаха в красиянския лагер, Иневера не изгуби и капчица време. Още докато Ашан тихомълком подбираше воините, които да започнат издирването, а на останалите нареждаше да съберат лагера, тя призова Абан в личната си приемна стая в павилиона на Шар’Дама Ка.
Шарумите вече започваха да подпитват защо Избавителят не се е върнал при тях. Нямаше официално съобщение нито за самата битка, нито за внезапния ѝ край. И въпреки това слуховете скоро щяха да се разпространят и амбициозните щяха да побързат да се възползват от отсъствието на съпруга ѝ. Коварните вече крояха планове за този ден и щом станеше ясно, че издирването няма успех, те нямаше да се поколебаят да направят своя ход. А може би дори нямаше да чакат дотогава.