Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
И както пар’чинът го беше предупредил, магията почти не достигаше до килията му. Малки филизи от сила пропълзяваха по стените на кулата, привличани от защитите, гравирани по стъклото на прозорците, и те оживяваха като преграда срещу алагаите.
Но макар магията в стаята да беше слаба, пар’чинът сияеше по-ярко и от демон. Толкова ярко, че би трябвало да е трудно да го гледа човек. Но не беше. Дори напротив, магията бе възхитителна, великолепна, съблазнителна. Джардир се пресегна към нея през Короната, изкушил се да изтегли частица към себе си. Не толкова много, че пар’чинът да усети източването, но достатъчно, за да ускори изцелението си. Тъничка нишка от силата се проточи във въздуха като дим от тамян.
Пар’чинът беше избръснал веждите си, но защитите над лявото му око се повдигнаха в непогрешимо изражение. Аурата му се промени, показвайки повече изумление, отколкото обида.
– Аха. Намери си своя.
Магията внезапно промени потока си и се върна при него.
Джардир запази спокойно изражение на лицето, макар да се съмняваше, че това щеше да промени нещо. Пар’чинът беше прав. Той можеше да разчете аурата му, да усети всяко негово чувство и изобщо не се съмняваше, че старият му приятел можеше да направи същото. Пар’чинът бе спокоен, съсредоточен и не желаеше злото на Джардир. В него нямаше никаква измама. Само умора и страх, че Джардир ще бъде твърде непреклонен и няма да обмисли думите му.
– Кажи ми защо съм тук, пар’чине – каза Джардир. – Ако целта ти наистина е такава, каквато винаги си твърдял – да отървеш света от алагаите – тогава защо ми се противопоставяш? Скоро ще осъществя мечтата ти.
– Не толкова скоро, колкото си мислиш – каза пар’чинът. – И начинът, по който го правиш, ме отвращава. Ти тласкаш човечеството към неговото избавление чрез заплахи и смърт, без да се интересуваш от цената. Знам, че вие, красиянците, обичате да се обличате в черно и бяло, но светът не е толкова елементарен. В него има и други цветове, както и доста голяма част сиво.
– Не съм глупак, пар’чине – каза Джардир.
– Понякога се съмнявам в това – каза пар’чинът и аурата му се съгласи с него.
Загорча му, че старият му приятел, когото бе научил на толкова много неща и винаги бе уважавал, нямаше особено високо мнение за него.
– Тогава защо не ме уби и не взе Копието и Короната за себе си? – попита настоятелно Джардир. – Свидетелите се заклеха. Хората ми щяха да те приемат като Избавителя и да те последват в Шарак Ка.
По спокойната аура на пар’чина като опустошителен огън пробяга раздразнение.
– Все още не разбираш – отсече той. – Аз не съм проклетият Избавител! Нито пък си ти! Избавителят е цялото човечество като един, а не един като човечеството. Еверам е просто име, с което сме нарекли една идея, а не някакъв гигант в небето, който се бори срещу мрака в пространството.
Джардир сви устни, осъзнавайки, че пар’чинът ще види пламналата му срещу богохулството аура. Преди години си беше обещал, че ще го убие, ако отново изрече подобни слова. И аурата на пар’чина го предизвикваше да се опита да го направи още сега.
Изкушението беше голямо. Джардир не беше изпробвал истински силата на Короната срещу пар’чина и след като тя сега беше на главата му, той вече не беше чак толкова безпомощен.
Но в аурата на неговия аджин’пал имаше нещо, което го възпря. Той беше готов за атаката и щеше да я посрещне спокойно, но над него се извиси един образ – на танцуващи алагаи, докато светът гори.
Ако двамата не достигнеха до споразумение, щеше да се случи онова, от което се страхуваше най-много.
Джардир пое дълбоко дъх, прегърна гнева си и го издиша навън. Пар’чинът не беше помръднал от мястото си в другия край на стаята, но аурата му отстъпи назад като шарум, който сваля копието си.
– Какво значение има – каза най-после Джардир – дали Еверам е гигант в небето, или име, което сме дали на честта и смелостта, дето ни водят в нощта? Ако човечеството е длъжно да се изправи като един, то трябва да има водач.