Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Както мисловният демон води търтеите? – попита пар’чинът, опитвайки се да завлече Джардир в логически капан.
– Точно така – отвърна Джардир. – Светът на алагаите винаги е бил сянка на нашия.
Пар’чинът кимна.
– Да, генералите са нужни във войната, но те трябва да служат на хората, а не обратното.
Сега беше ред на Джардир да повдигне вежда.
– Нима мислиш, че не служа на хората си? Аз не съм дебел андрах, който се е разплул на трона си, докато поданиците му кървят и гладуват. В земите ми няма глад. Няма престъпления. И аз лично излизам в нощта, за да ги защитя.
Пар’чинът се засмя остро и подигравателно. Джардир бе на път да се засегне, но недоверчивостта в аурата на мъжа го възпря.
– Точно затова има значение – рече пар’чинът. – Защото ти искрено вярваш в тия глупости! Ти завладя земи, които не са твои, изби хиляди мъже, изнасили жените им, пороби децата им и си мислиш, че душата ти е чиста, защото тяхната свещена книга е малко по-различна от твоята! Ти ги пазиш от демоните, да, но пилетата в курника не наричат месаря избавител, защото ги варди от лисицата.
– Шарак Ка наближава, пар’чине – каза Джардир. – Превърнах тези пилета в ястреби. Сега мъжете от Дара на Еверам сами защитават жените и децата си.
– Както и хората от Хралупата – възрази пар’чинът. – Но те го правят, без да се избиват един друг. Без да изнасилят нито една жена. Нито едно дете не е изтръгнато от обятията на майка си. Ние не се превърнахме в демони, за да се бием с тях.
– Ти за такъв ли ме мислиш? – попита Джардир. – За демон?
Пар’чинът се усмихна.
– Знаеш ли как те наричат моите хора?
Пустинния демон. Джардир беше чувал това име много пъти, макар единствено хралупарите да се осмеляваха да го произнасят открито. Той кимна.
– Твоите хора са глупаци, пар’чине, както и самият ти, щом смятате, че съм същият като алагаите. Вие може и да не убивате и да не изнасилвате, но не можете да се обедините. Вашите северни херцози ще се дърлят и ще си съперничат за власт дори ако бездната се отвори пред нозете им, готова да изплюе легионите на Ний. Ний не се интересува от вашите морални принципи. Тя не се интересува кой е невинен и кой е подкупен. Не се интересува дори от собствените си алагаи. Целта ѝ е да прочисти света.
Хората ти живеят живот назаем, пар’чине. Заем, който си получил, докато настъпи денят на Шарак Ка, когато слабостта ти ще ги остави за храна на Ядрото. Тогава ще съжаляваш за хилядите убийства, за стотиците хиляди дори, щом това е било необходимо, за да ви подготви за борбата.
Пар’чинът поклати тъжно глава.
– Ти си като кон с капаци, Ахман. Виждаш само онова, което подкрепя вярванията ти, и пренебрегваш останалото. Ний не се интересува, защото ТЯ не съществува!
– Едните думи не стигат, за да променят нещо, пар’чине – каза Джардир. – Думите не могат да убият алагай, нито могат да направят така, че Еверам да спре да съществува. Само думи не могат да обединят всички ни за Шарак Ка, преди да е станало твърде късно.
– Говориш за обединение, но не разбираш значението на тази дума – каза пар’чинът. – Онова, което ти наричаш „обединение“, аз наричам „господство“. „Робство“.
– Обединение с цел, пар’чине – каза Джардир. – Всички работят за една цел. Да отърват Ала от демонския род.
– Не съществува обединение, щом поддържането му зависи само от един човек – каза пар’чинът. – Всички сме смъртни.
– Обединението, което постигнах, няма да бъде разкъсано с лекота – възрази Джардир.
– Нима? – попита Арлен. – Научих много при посещението ми в Дара на Еверам, Ахман. Херцозите на Севера не знаят нищо за народа ти. Твоите дамати няма да последват Джаян. Твоите шаруми няма да тръгнат след Асъм. Никой от мъжете няма да се остави да бъде воден от Иневера, а твоите дамаджи по-скоро биха се избили, отколкото да седнат да се хранят на една маса. Никой няма да седне на трона без гражданска война. Безценното ти обединение е на път да се разпадне като пясъчен замък.
Джардир почувства как челюстите му се стягат. Зъбите му заскърцаха. Пар’чинът беше прав, разбира се. Иневера беше умна и за известно време щеше да поддържа нещата в ред, но той не можеше да си позволи да отсъства дълго време, защото иначе изкованата му с толкова усилия армия щеше да се обърне срещу себе си точно когато започне Шарак Ка.
– Все още не съм мъртъв – каза той.